2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 1318/10 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 409
гр. София, 27.04.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА.
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1318 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. Р. И. срещу решение № 1013 от 15.07.2010 г. по гр. д. № 2121/09 г. на Окръжен съд[населено място]. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Ответникът по касация Д. Р. И. оспорва жалбата.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 2700 от 12.08.2009 г. по гр. д. № 7914/94 г. на Районен съд[населено място] в обжалваната му част, с която Д. И. е осъдена да заплати на И. И. 74 600 лв. подобрения. В отменената част е постановил ново решение, с което е осъдил Д. И. да заплати на И. И. 405 лв. извършени от него подобрения в съсобствения имот, като е отхвърлил иска за разликата до 74 600 лв.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение между страните била допусната съдебна делба на недвижим имот заедно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с права ? ид. ч. за Д. И. и ? ид. ч. за И. И.. Влязло в сила било и решението с което делбата е извършена. С оглед доказаните по делото факти съдът приел, че касаторът не е бил владелец въпреки че участвал в строежа на втория етаж. Затова му се дължали само действително извършените разходи, а не увеличената стойност на имота.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК е формулиран въпрос „дали при събраните доказателства може да се приеме че касаторът като подобрител на имота е държател”. Така формулирания въпрос не е правен, тъй като не е свързан с тълкуването на закона, а с преценка на конкретни доказателства. Затова няма основание въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване. От друга страна ВКС счита, че не е налице соченото основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като няма противоречие с ППВС № 6 от 27.12.1974 г. по гр. д. по гр. д. № 9/74 г. Съдът е обсъдил цитираното постановление, като е изложил съображения, че касаторът е бил само държател, тъй като не е владелец имота. Въззивно решение не е постановено и в противоречие с практиката на съдилищата. Според решение № 3324 от 18.12.1978 г. по гр. д. № 1638/78 г. на ВС I ГО владелец, който е извършил подобрения на недвижим имот, има основание да иска заплащането им не само от първоначалния собственик, но и от последващия приобретател, ако последният е знаел преди или по време на придобиването, че подобренията са извършени не от неговия праводател, а от владелеца. Знанието се предполага, ако приобретателят е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на праводателя. Тъй като не е доказано че касаторът е бил владелец, решението не е основание да допускане на касационно обжалване. В решение № 1796 от 03.06.1996 г. по гр. д. № 2657/95 г. на ВС IV ГО е прието, че дали лицето, което се намира в недвижим имот е владелец или държател, зависи от установените по делото факти, доказващи наличието на обективния и субективния елемент на отношенията му по повод на имота. За да приеме че касаторът е бил държател, съдът е преценил доказаните по делото факти, затова не е налице основание за касационно обжалване и въз основа на това решение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1013 от 15.07.2010 г. по гр. д. № 2121/09 г. на Окръжен съд[населено място].
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: