2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 1300/10 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 410
гр. София, 27.04.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1300 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. А. С., Ж. Т. А., И. А. П., Д. С. А., Ф. Х. Т., И. Х. Г. и К. Х. Д. срещу решение № 1061 от 27.07.2010 г. по гр. д. № 572/10 г. на Окръжен съд[населено място]. Касаторите считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон.
Ответниците по касация Р. Г. Р. и И. В. Р. оспорват жалбата.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил решение № 444 от 12.02.2010 г. по гр. д. № 9574/07 г. на Районен съд[населено място] и е прекратил производството по делото. Приел е, че към момента на предявяване на установителния иск за собственост ищците се легитимират само с решение постановено по реда на чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ, но не и с решение на ОСЗ за възстановяване на имота. Т. решение те получили след предявяване на иска, но то не можело да бъде съобразено, тъй като към момента на подаване на исковата молба ищците не били възстановени собственици на имота и не били легитимирани да предявят иска. Освен това, имотът бил в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и реституцията следвало да приключи с влязъл в сила план за новообразувани имоти, съгласно §4к ПЗР на ЗСПЗЗ. Ищците не са имали и правен интерес от предявяване на установителен иск, тъй като ответниците били във владение на имота и можели да защитят правата си с осъдителен иск.
Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК към жалбата касаторът е длъжен да посочи правен въпрос който е от значение за решаване на спора по конкретното дело. ВКС няма задължение и не може да формулира правния въпрос въз основа на сочените факти и обстоятелства в жалбата. Той може само да даде квалификация на правния въпрос, да го конкретизира и уточни, като изхожда от обстоятелствената част на изложението. Непосочването на правния въпрос е основание за недопускане на касационното обжалване. Настоящият състав констатира че изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК има съдържанието на касационна жалба и в него не е формулиран съществен правен въпрос.Доводите на касатора се свеждат до твърдени и в касационната жалба нарушения които са основания за касиране съгласно чл. 281 т. 3 ГПК, но не са основания за допускане на касационно обжалване. Посочената съдебна практика, в решение № 1466 от 04.05.1983 г. по гр. д. № 895/83 г. на ВКС ІІ ГО не е достатъчна за допускане на касационно обжалване, тъй като тя не може да бъде свързана с определен правен въпрос. По тези съображения жалбата не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
Ответниците по касация претендират за разноски. С оглед представения договор за правна защита и съдействие, касаторите дължат заплащане на 250 лв. разноски за настоящото производство.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1061 от 27.07.2010 г. по гр. д. № 572/10 г. на Окръжен съд[населено място].
ОСЪЖДА Д. А. С., Ж. Т. А., И. А. П., Д. С. А., Ф. Х. Т., И. Х. Г. и К. Х. Д. да заплатят на Р. Г. Р. и И. В. Р. 250 лв. разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: