3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 1302/10 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 411
гр. София, 27.04.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1302 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Р. И. К. и Й. И. К. срещу решение № 469 от 15.04.2010 г. по гр. д. № 30/09 г. на Окръжен съд[населено място] в частта, в която са осъдени да предадат владението на реална част от процесния имот и да заплатят обезщетение за ползуването му. Касаторите считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по иска И. Й. К. и С. К. К. са депозирали молба с която заявяват че се присъединяват към касационната жалба. ГПК не съдържа аналогична на чл. 265 ГПК разпоредба, която да се отнася и за касационното производство, затова е недопустимо присъединяване към подадена касационна жалба. И. в молбата следва да се тълкува като становище на ответници по касация с което не оспорват жалбата.
Ответниците по касация М. П. Т. и З. Г. И. оспорват жалбата.
Ответникът по касация П. Г. П. не взема становище.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Въззивното решение се обжалва само в частта, в която въззивният съд отменил решение № 3058 от 07.11.2008 г. по гр. д. № 9164/07 г. на Районен съд[населено място] и е осъдил Р. К. и Й. К. да предадат на З. Г. и П. П. владението върху реална част с площ 571 кв. м. от ПИ № 588 по КП на м. „М. прибой” кв. Г., Варна, при посочени граници по скица, неразделна част от решението. Осъдил е Р. К. и Й. К. да заплатят на основание чл. 59 ЗЗД на З. И. и на П. П. по 184 лв. обезщетение.
За да постанови решението в обжалваната част въззивният съд е приел, че ищците са възстановени собственици на претендираната реална част от имота, за който притежават решение на ОСЗ от 25.06.1998 г. Решението ги легитимирало като собственици и без издадена скица, тъй като в него имотът бил индивидуализиран като самостоятелен обект на собственост и процедурата по възстановяване на имота била завършена. Съдът намерил за неоснователен довода на касаторите за нищожност на решението на ОСЗ, тъй като нямало доказателства имотът да е включен в Д. и приложимият закон бил се ЗСПЗЗ. Освен това, решението на ищците било издадено преди изменението на § 9 ал. 1 ПЗР на ЗВСГЗГФ с ДВ 49/99 г. и земеделските земи включени в Д. се възстановявали по ЗСПЗЗ. От друга страна, ответниците не доказали че са собственици на имота. Те се легитимирали с договор за дарение от 2002 г., но праводателите им не били ползватели по смисъла на §4а ПЗР на ЗСПЗЗ е не са имали право да изкупят имота. Съгласно ПМС № 11/82 г., правото да предоставя земи било на ИК на ОбНС, а в случая земята била предоставена от С. съвет на Г. – Варна, т. е. от некомпетентен орган. Не било необходимо ищците да предявят иск по §4и ПЗР на ЗСПП, тъй като текстът касае предоставена земя за ползуване в нарушение на нормативни актове, но от компетентен орган. В случая изготвеният списък не бил утвърден от ОбНС. Съдът е изложил и съображения, че ответниците не са придобили имота по давност считано от 20.06.2002 г. до подаване на исковата молба на 10.04.2008 г. Дарението на чужд имот било нищожно и то не създавало права на добросъвестен владелец. Срокът за придобиване по давност бил 10 г., като към него касаторите не можели да присъединят владението на праводателите си.
Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема че в изложението, което представлява част от касационната жалба, са формулирани въпроси от кой момент решенията за възстановяване на земеделски земя произвеждат конститутивно действие с оглед индивидуализиране на имота с граници чрез скица; дали е допустимо да се предяви иск за собственост за предоставена на ползватели земя ако правото на собственост не е било оспорено по реда на §4и ПЗР на ЗСПЗЗ и от кога тече давност по отношение на платилите цената на земеделската земя ползватели и техните правоприемници.
Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че не е налице соченото основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Според т. 2 от Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, в тази хипотеза на допустимост законодателят е имал предвид противоречие на въззивния акт с тълкувателните решения и постановления на Пленум на ВС, с тълкувателните решения на ОСГК на ВС постановени при условията на чл. 86 ал. 2 ЗСВ /отм./, с тълкувателните решения на ОСГТК, с решения на ОСКГ и ОСТК на ВКС, или с решение постановено по реда на чл. 290 ГПК. Тъй като такава практика не се сочи, не е налице посоченото от касатора основание за обжалване.
По смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. Обобщено, в решения № 1078/07 г. по гр. д. № 1107/06 г. на ВКС V ГО, № 24 от 01.02.1999 г. по гр. д. № 1912/97 г. на ВС ІV ГО и № 1519 от 17.01.2008 г. по гр. д. № 1033/07 г. на ВКС ІІ ГО е прието че легитимиран собственик на земеделска земя по искове за собственост е този, който има позитивно решение от поземлената комисия, придружено със скица и че искът по чл. 108 ЗС за възстановена земеделска земя е преждевременно предявен, ако към решението на поземлена комисия по чл. 18ж ал. 1 ППЗСПЗЗ липсва заверена скица на имота. Решението на въззивния съд по въпроса дали процедурата по възстановяване на имота е приключена не противоречи на практиката на ВКС. Действително, както е констатирал и съда към решението на ОСЗ не е била издадена скица, но в решението имотът е бил индивидуализиран в достатъчна степен с посочване на границите му по стар кадастрален план и това решение е породило своето конститутивно действие. Няма противоречие и с приетото в решение № 1156 от 09.10.2008 г. по гр. д. № 5181/07 г. на ВКС V ГО. Според решението, разпоредбата на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ е създадена със ЗИД на ЗСПЗЗ ДВ бр. 98 от 28.10.1997 г. и в редакцията си до изменението и допълнението на закона от 30.07.1999 г., е съдържала три алинеи, според които за земите, представени за ползване на граждани въз основа на актовете по § 4 се изработват кадастрални планове които се одобряват от кмета на общината и влизат в сила от деня на одобряването им. В случая решението на ОСЗ е издадено на 25.06.1998 г., затова не е било необходимо да е бил налице и влязъл в сила кадастрален план, изработен и одобрен съгласно § 4к ал. 3 ПЗР на ЗСПЗЗ. Според решение № 2419 от 13.10.1960 г. по гр. д. № 3461/60 г. на ВС I ГО, при иск по чл. 108 ЗС е необходимо да се докаже че ищецът е собственик на вещта, предмет на иска, че вещта се намира във владение или държане на ответника и че ответникът владее или държи вещта без основание. Не е ли налице коя и да е от тези три предпоставки, искът не може да бъде уважен. Решението е неотносимо към спора, тъй като в случая въпрос на собственост е земеделска земя, при който ищецът доказва своето право с решението на ОСЗ. Ползувател на възстановен имот, може да противопостави само възражения, свързани с права от изкупуването по § 4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, но не и да оспорва легитимацията на ищеца по това решение. В този смисъл е и практиката на ВКС в решения постановени по реда на чл. 290 ГПК, които са задължителни, съгласно т. 2 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. гр. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – решение № 475 от 27.07.2010 г. по гр. д. № 122/09 г. на ВКС I ГО, № 595 от 04.12.2009 г. по гр. д. № 3474/08 г. на ВКС на II ГО, № 329 от 27.04.2010 г. по гр. д. № 927/09 г. на ВКС I ГО и № 185 от 28.05.2010 г. по гр. д. № 65/2010 г. на ВКС II ГО. С тях е прието, че в производството по иск за собственост, основан на земеделска реституция, ответникът не може да оспорва легитимацията на ищеца с възражението, че неговият наследодател не е бил собственик на имота към момента на обобществяването му, както и на идентичността между притежавания и възстановения имот, ако той самият не заявява права върху имота към този момент. Що се отнася до решение № 1598/84 г. по гр. д. № 748/84 г. на ВКС І ГО, в него се разглеждат въпроси които са неотносими към спора.
В жалбата – изложение се съдържа и бланкетно възпроизвеждане на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, че спорът дали дарение от несобственик води до добросъвестно или недобросъвестно владение с оглед срока за придобиване на имота по давност, е от съществено значение за точното прилагане на закона, без касаторът до обоснове тезата си относно това до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото би довело произнасянето на ВКС по неговата жалба. О. повече, че по въпроса има и задължителна практика на ВКС в решения постановени по реда на чл. 290 ГПК. Затова не е налице основание за допустимост и на това основание.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допусне до касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 469 от 15.04.2010 г. по гр. д. № 30/09 г. на Окръжен съд[населено място].
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: