3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 620
София, 28.04.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести април април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №22/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма] – Варна, посредством процесуалния му представител адв. Ц., против въззивно решение №1148/05.10.2010 г. по гр.д.№981/2010 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., четвърти състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №380/06.02.2010 г. по гр.д.№4606/2009 г. по описа на Варненския районен съд, осми състав, с което са уважени изцяло исковете на Й. К. Й. от[населено място] против [фирма] – Варна, с правно основание чл.215 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.215 КТ. Изводите си съдът е обосновал с приложимостта на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в началната част на касационната жалба, се твърди, че хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, намира приложение в настоящия случай, като едно решение в този смисъл би допринесло за еднообразното тълкуване на закона и подзаконовите нормативни актове. Застъпва се становище, че настоящият казус е с широк обществен интерес.
Ответникът по касация – Й. К. Й., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК намира, че то не съдържа основание за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В съдържанието на изложението не са формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които да са решаващи за изхода от спора. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1, вр.295 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1148/05.10.2010 г. по гр.д.№981/2010 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., четвърти състав, по касационна жалба, вх.№42553/29.10.2010 г., подадена от [фирма] – Варна, чрез адв. М. Ц..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: