4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 452
гр. София,11.05.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ НОВЕ.: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 579 / 2010 г. по описа на Първо гражанско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Х. Х. К. е обжалвал въззивното решение на Варненския окръжен съд № 26 от 07.01.2010г. по гр.д.№ 2067/2007г.
Касационната жалба е с обжалваем интерес над 1000лв., подадена е в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ал.1 и 2 ГПК и към нея има приложено изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, поради което е процесуално допустима.
Ответникът [фирма] е подал писмен отговор, в който изразява становище, че жалбата не следва да се допуска за разглеждане по същество поради отсъствие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК.
Варненският окръжен съд е оставил в сила решението на Варненския районен съд, 24 състав, № 1265 от 02.05.2007г. по гр.д.№ 4574/2004г., с което са отхвърлени обективно съединените искове предявени от Х. Х. К. против [фирма] при участието на третите лица помагач на негова страна [фирма] /в ликвидация/ [населено място]: 1. за предаване на основание чл.108 ЗС владението върху реална част от 610 кв.м. от ПИ № 166 по КП на к.к.”Чайка”; 2. за премахване на основание чл.109 ЗС бетонна преграда на входа и по границите на имота, басейн, дървена беседка-бар, алеи покрити с плочки и поставени осветителни тела, складирана пръст и строителни материали; 3. за определяне на границата между реална час от ПИ № 166 по КП на к.к.”Чайка” от 2003г. от 610 кв.м. и останалата част, собственост на ответника, предмет на договор за продажба на обособена част от имуществото на [фирма] [населено място] от 14.05.1999г.
В. съд е приел, че ищецът М. Х. К. не е придобил реална част от ПИ № 166 по КП на к.к.”Чайка” от 2003г. по силата на договора за замяна , оформен с нот.акт № 161/1996г. По възражение на ответника съдът е извършил косвен контрол за законосъобразност на решението от 16.11.1992г. по гр.д.№ 1148/1992г. на Варненския окръжен съд, с което е възстановена собствеността по реда на Закона за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти по З. и др. и е приел, че не е било налице условието на закона за настъпване на реституцията – мероприятието, за което е отреден имота да не е започнало, от което следва, че ищецът не може да се легитимира като собственик, защото праводателите му не са били собственици.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържат основанията на чл.280 ал.2 и евентуално т.3 ГПК по следните въпроси:
Приложима ли е разпоредбата на чл.220 ГПК /отм./ по отношение на решенията по чл.4 З. спрямо държавата, респективно нейните правоприемници по отношение на реституционните решения и разполага ли ответникът по спор за собственост с правната възможност да оспорва материалната законосъобразност на реституционния акт , след като е придобил имота от правоприемник на държавата , която от своя страна е участник в реституционното производство. К. се позовава на решение № 91 от 09.02.2007г. по гр.д.№ 2587 /2005 на ВКС, ІV-Б г.о. , в което е прието, че след като с влязло в сила решение по чл.13 ал.6 З. е възстановена собствеността върху гори, е недопустим иск за собственост на държавата срещу лицата, в полза на които е постановена реституцията. Решението е неприложимо за разглеждания случай, защото собствеността на праводателите на ищеца е възстановена по друг закон – З. по З. и др. За противопоставимостта на решенията на административния орган за отмяна на отчуждаването съществува задължителна съдебна практика. С ТР 1/2006г. на ВКС, ОСГК изрично е прието, че косвеният съдебен контрол върху заповеди и съдебни решения за отмяна на отчуждаването се осъществява в исковото производство по спорове за собственост не само по възражение за нищожност, но и по възражение за материална незаконосъобразност на акта за реституция на имота, която в случая е съобразена. Отмяната на отчуждаването по този закон се извършва от общински, а не от държавен орган, поради което няма основание да се приеме, че даденото разрешение не се отнася до държавата, респективно нейните правоприемници като участник в административното производство. Освен това ответник по настоящото дело не е държавата, а търговско дружество, което като юридическо лице е самостоятелен правен субект и придобиването на собствеността по договор за приватизация от дружество с държавно имущество не води до правоприемство с държавата, освен това съгласно чл. 2 ал.4 от Закона за държавната собственост това имущество не е държавна собственост. Ето защо по въпроса допустимо ли е било съдът да извърши косвен контрол за законосъобразност на решението на съда , с което е реституирано имуществото на праводателите на ищеца М. Х. К. има задължителна съдебна практика, която е спазена, с оглед на което няма основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, а искането за допускане на касационното обжалване по т.3 ГПК не е мотивирано с необходимостта от изоставяне на съществуващата съдебна практика.
По иска за собственост предмет на доказване е само правото на ищеца. Ответникът и когато е държател на имота може да прави правоизключващи възражения и да оспорва вещноправния ефект на придобивното основание на ищеца , защото дължи предаване на вещта само на действителния й собственик. Следователно поставеният от касатора въпрос легитимира ли се ответникът като собственик на спорния имот не е от значение за решаването на спора, защото не е формирал решаващите изводи на съда.
Не е налице противоречие между изводите на съда в настоящото решение по въпроса налице ли е отрицателното условие на чл.1 З. по З. и др. мероприятието , за което е отчужден имотът да не е започнало и приетото в представеното от касатора решение № 913 от 01.07.2008г. на ВКС, ІІ г.о., защото по това дело имотът е бил свободен, в него не е попадало благоустройствено мероприятие , а само една канализационна шахта на границата. По настоящото дело е прието, че попадащите в имота канализационни и водопроводни отклонения, обслужващи основната сграда, декоративни паркови елементи, подпорна стена, алеи и др. са предвидени по работния проект като част от комплексното застроявана в отчуждения терен. Следователно не е налице идентичност на случаите от фактическа страна, за да се приеме че различното решаване на делата е обусловено от различно тълкуване на разпоредбата на чл.1 ЗВСОНИ, а основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК изисква противоречието да е налице по правния въпрос, обусловил решаващите изводи на съда. Няма противоречие и с решение на ВС, ІІІ г.о. по адм.дело 585/1994 г. което също касае хипотеза, при която имотът, за който се иска възстановяване не е засегнат от никакво строителство. Освен това решенията по административни дела не се включва в практиката на съдилищата по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, която обхваща само тази по гражданскоправни спорове.
По изложените съображения Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р ЕД Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 26 от 07.01.2010г. по гр.д.№ 2067/2007г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: