2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 578
гр. С. ,10.06.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и единадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 49 / 2011 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С. С. К. е обжалвала въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1179 от 13.10.2010г. по гр.д. 261/2010г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ал.1 и 2 ГПК и към нея е приложено изложение по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответницата И. Т. Й. е подала писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване.
Варненският окръжен съд е оставил в сила решението на Варненския районен съд № 3641/02.12.2008г. по гр. дело № 5174 / 2005г. , с което е отхвърлен иска по чл.108 ЗС за предаване на владението върху реална част от 440 кв.м. от ПИ №797 по КП „Т.”, находящ се в землището на [населено място],[жк], м. „Фатрико”, при граници: ПИ № 796, ПИ № 798 и останалата част на имот № ПИ №797.
В. съд е приел, че липсата на идентичност между имота възстановен с решение на ПК на ишците и имота посочен в договор за покупко-продажба от 1943г. на техния наследодател предпоставя недоказана първа предпоставка от иска с правно основание чл. 108 ЗС, тъй като административният акт е непротивопоставим на ответниците, които не са участвали в производството по постановяването му. Приел е също така, че в полза на ответниците законосъобразно е било учредено право на ползване върху процесния имот на основание ПМС № 21/31.01.1963, представляващо акт от кръга на изчерпателно изброените в § 63 ЗСПЗЗ. Ответниците владеят на валидно правно основание процесната реална част с площ от 440 кв.м. от имот № 797, в м. „Фатрико” на [населено място],[жк], след като по силата на трансформация на предоставеното им върху имота право на ползване по реда на §4а ПЗР на ЗСПЗЗ , в което към 1987г. е построена масивна постройка за сезонно ползване.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа, че въззивният съд не се е съобразил с практиката на ВКС в решение № 595 /2009г на ВКС, ІІ г.о., решение 426 от 21.07.2009г., ІІ г.о. и решение № 92 от 25.02.2010г. ІІ г.о. за противопоставимостта на решението по чл.14 ал.1 ЗСПЗЗ, с което се възстановява собствеността по отношение на трети лица, които не заявяват вещни права върху имота към минал момент и в частност на бившите ползуватели с прекратени права на основание § 4 ПЗР ЗКПЗЗ. Действително е налице противоречие между тези решения и обжалваното, но решаващите изводи на съда не са свързани единствено с недоказана материално правна легитимация на ищците. Правото на възстановяване на собствеността на бившите собственици в земи , попадащи в терени по §4 ПЗР ЗСПЗЗ се изключва в хипотезата на валидно упражнено право за изкупуване на земята по §4а и 4б ПЗР ЗСПЗЗ. В случая съдът е разгледал направеното в тази насока правоизключващо възражение на ответниците и го е приел за основателно, следователно това е изводът, обусловил решаването на спора с отричане правото на собственост на ищците. С оглед на изложеното въпросът следва ли да провери материалната законосъобразност на решението на поземлената комисия във връзка с наличието на предпоставките за възстановяването на собствеността не е решаващ за делото и не е налице общото основание на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
В останалата част изложението съдържа доводи за неправилност на решението на въззивния съд в частта, в която липсва коментар имат ли право ответниците да изкупят земя с по-голяма площ от 600 кв.м. предвид ограничението в § 4з ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ. Тези доводи на първо място са неотносими към основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 ГПК, които нямат за предмет правилността на обжалваното решение и на следващо място твърдението за несъобразяване с правата на бившите ползуватели по §4з ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ е неоснователно,защото стр.7 от мотивите /лист 72 от второинстанционното производство/ изрично е посочено, че новообразувания имон 797 , който се ситуира в имот 10 247 по Кадастралния план от 1956г. , за което е постановено позитивно решение на Поземлената комисия е ограничен до 600 кв.м.
С оглед на изложеното не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1179 от 13.10.2010г. по гр.д. 261/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: