2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 579
гр. София,10.06.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети май две хиляди и единадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 92 / 2011 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Р. В. Г. и Б. Т. Г. чрез пълномощника си адв. Д.Д. са обжалвали въззивното решение на Добричкия окръжен съд № 411 от 18.10.2010г. по гр.д.№ 646/2010г.
Касационната жалба е подадена в срок , отговаря на изискванията на чл.284 ал.1,2 и 3 ГПК и е процесуално допустима.
Ответниците К. Д. К. и Д. Г. Б. не са подали писмен отговор по реда на чл.287 ГПК.
Добричкият окръжен съд е оставил в сила решението на Районен съд Балчик № 88 от 02.06.2010г. по гр.д.№ 431/2007г., с което е прието за установено по отношение на К. Д. К. , че Р. В. Г. и Б. Т. Г. не са носители на право на собственост върху ПИ 39459.303.292 по кадастралната карта на [населено място] , [община], идентичен с имот 292 по кадастралния план на м.”Поляните” с площ от 300 кв.м. Прието е за установено по отношение на Д. Г. Б. , че Р. В. Г. и Б. Т. Г. не са носители на право на собственост върху ПИ 39459.303.292 по кадастралната карта на [населено място] , [община], идентичен с имот 292 по кадастралния план на м.”Поляните” с площ от 232 кв.м.
В. съд е приел, че ищците имат правен интерес от отрицателния установителен иск, защото им е признато правото на възстановяване на собствеността с решение на ОСЗ, няма влязъл в сила план по § 4к ал.6 ПЗР ЗСПЗЗ в редакция от Д.В.бр.68/1999г. и не е издадена заповед по § 4к ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ , което е основание за пораждане на вещното право. Съдът е приел също така, че ответниците като бивши ползуватели по §4 ПЗР ЗСПЗЗ не са застроили имота до 01.03.1991г. Имотът се намира на растояние по-малко от посоченото в § 4б ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ и не съществува правна възможност за трансформиране на учреденото на ответниците право на ползване в право на собственост върху земята . Те не могат да се легитимират като собственици и по давност на основание чл.5 ал.2 ЗВСОНИ , защото от влизане в сила на разпоредбата – 22.11.1997г. до предявяване на иска -20.11.2007т. не са изтекли десет години.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставят въпросите допустим ли е отрицателен установителен иск за собственост относно имот в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, чието правно основание и интерес е в решение за признаване правото на възстановяване на оторизиран орган при констатирана нищожност на административния акт , издаден от колективен орган, неподписан от председателя и секретаря на този орган.
Така както е поставен въпросът е неотносим към решаващите изводи на съда, защото той е приел за неоснователно възражението на ответниците за нищожност на решението на Поземлената комисия за признаване правото на възстановяване на собствеността по съображение, че по делото са представени заверени като препис копия от решението, а некопирането на подписите в преписите не опорочава изявлението на административния орган. Следователно изводът на съда за допустимост на отрицателния установителен иск се основава на валидно постановено решение за възстановяване на собствеността, като първи етап от административната процедура за възстановяване на собствеността. Представената съдебна практика за задължението на съда да извърши косвен контрол за нищожност на административния акт – решение № 78/1973г. на ВС, ОСГК и ТР /1991г. на вС, ОСГК е спазена и не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
По втория материалноправен въпрос за давността върху обект предоставен за ползване въз основа на титул за собственост – договор за продажба във връзка с приложението на чл.5 ал.2 ЗВСОНИ сключен с кмета на съответната община не е налице поддържаното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК , защото съществува практика на ВКС, че съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ, за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, изтеклата до влизане в сила на този законов текст давност не се зачита, както и че тя не може да тече преди собствеността да бъде възстановена по реда на ЗСПЗЗ /решение № 582 от 23.06.2009 г. на ВКС , І г.о. по гр. д. № 1608/2008 г. / . В случая е налице именно последната хипотеза и изводът на съда, че ответниците-касатори не са придобили собствеността на оригинерно основание е съобразен с тази практика, а касаторите не обосновават необходимостта да бъде променена с цел точното прилагане на закона. След като не е завършена процедурата по възстановяване собствеността на ищците давност не може да тече и в тази връзка без правно значение за спора е третият поставен въпрос за колизията между чл.10 ал.13 ЗСПЗЗ и чл.5 ал.2 ЗСПЗЗ относно датата на заличаването на последиците на давността. Освен това по приложението на чл.10 ал.13 ЗСПЗЗ съществува задължителна съдебна практика. Съгласно ТР 6/2006г. т.2 на ВКС, ОСГК понятието „предоставяне на трети лица“ по смисъла на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ обхваща всички сделки и административни актове с вещноправни последици, които следва да са налице към момента на реституцията, докато на основание §4 ПЗР ЗСПЗЗ учреденото право на ползване върху земеделски земи е прекратено.
С оглед на изложеното не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Добричкия окръжен съд № 411 от 18.10.2010г. по гр.д.№ 646/2010г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: