2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 580
гр. С. ,10.06.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети май две хиляди и единадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 107 / 2011 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
А. М. Д. и В. Г. А. от [населено място], [община] са обжалвали въззивното решение на Окръжен съд Добрич № 450 от 01.11.2010г. по гр.д.№ 54/2010г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ал.1 и 2 ГПК и към нея е приложено изложение по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Добричкият окръжен съд е приел за установено на основание чл. 53 ал.2 З. по отношение на А. М. Д. и В. Г. А., че П. Я. П. е собственик на дворно място с площ от 25 кв.м. , заснето като част от имот 53120.503.194 по кадастралната карта на землището на [населено място] по скицата на вещото лице. Правните изводи на съда са, че е налице грешка в кадастралната карта от 2003г. , тъй като заснетата на нея североизточна кадастрална граница на имот с идентификатор 53120.503.195 не съвпада с със североизточната регулационна линия на парцел Х-241 кв.14 по регулационния план на [населено място] от 1950г. без да има последващи регулационни предвиждания за разместване на собствеността.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставя въпрос дали съдът може да присъди нещо, без то да е точно посочено в петитума на исковата молба. Така както е формулиран въпросът не може да служи като основание за допускане на касационното обжалване, защото не е свързан с решаващите изводи на съда , а предполага чисто теоретичен отговор за приложението на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес. Уточнението, че ищецът е поискал да се установи грешка в кадастралната основа към 2000г. не обосновава извод, за недопустимост на решението след като с предходното отменително решение на ВКС са дадени изрични указания да се съобрази на основание чл.188 ал.3 ГПК /отм./ одобрената кадастрална карта на населеното място от 2003г.
Вторият въпрос за задължителната сила на указанията в отменителното решение по чл.294 ал.2 ГПК е насочен не към неизпълнението им, каквото ограничение за основанията, на които може да се обжалва новото въззивно решение и във връзка с това на основанията за допускане на касационното обжалване, се съдържа в чл.295 ал.1 ГПК , а към правилността на самото отменително решение, което не е предмет на проверка в производство по чл.288 ГПК.
Третият въпрос може ли решаващия съд да се произнесе в полза на ищеца по кадастрален иск при недоказано право на собственост върху спорния имот също не обуславя приложното поле на касационното обжалване, защото не е свързан с тълкуване на разпоредба, приложима към заявеното от ищеца основание на иска. Спорът по делото не е за нанасяне на имот, който ищецът твърди, че е негова собственост , за да е длъжен да доказва правното основание на придобиването му, а за точното заснемане на кадастралните граници по кадастралната карта от 2003г. По този спор основателността на иска е обусловена от установяване налице ли е съвпадение между дворищнорегулационните граници на парцел Х-241 кв.40 по Д. на [населено място] от 1950г. и заснетите по кадастралната карта в каквато насока са решаващите изводи на съда. Следователно няма противоречие между приетото в обжалваното решение и разрешението, дадено в решение № 495/2007г. на ВКС, V г.о. и не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Добричкия окръжен съд № 450 от 01.11.2010г. по гр.д.№ 54/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: