2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 835
София, 15.06.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети юни през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1292 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на П. на Р. Б. чрез прокурор М. М. – прокурор в Апелативна прокуратура София, против въззивното решение № 290 от 6 април 2010 г., постановено по гр.д. № 124 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2010 г. в частите му, с които е потвърдено решение № 5180 от 26 ноември 2009 г., постановено по гр.д. № 3677 по описа на Софийския градски съд за 2008 г. за осъждане на прокуратурата да заплати на М. А. М. сумата от 50 хиляди лева обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение за периода 9 август 1996 г. – 27 април 2005 г. и да заплати 1450 лева за безплатно процесуално представителство.
За останалите части на решението е подадена и касационна жалба от М. А. М. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Д. Г..
В жалбата на прокуратурата се сочи, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводството и необоснованост, защото определеният размер на обезщетение е силно и необосновано завишен и не съответства като еквивалент на действителните имуществени вреди, претърпени от ищеца; размерът е определен в противоречие с принципа на справедливостта – липсват данни за влошено здравословно състояние, сравнително краткия срок за задържането под стража, липсата на данни, че раздялата с приятелката на ищеца е в резултат на воденото наказателно производство, психическото му състояние е било повлияно в процесния период и от смъртта на бабата на ищеца, не са установени характерът и интензивността на претърпените от ищеца тревоги и притеснения; съдът не е преценил възможната заинтересованост на свидетелите предвид родствената им връзка. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса за определяне на размера на обезщетението за претърпени вреди от незаконно обвинение; по същия правен спор е постановено друго решение, което противоречи на атакуваното – сочи се решение № 29 по гр.д. № 2496 за 2008 г. на І ГО.
В жалбата на М. М. се сочи, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводството и необоснованост, защото до промяната на мярката за неотклонение касаторът е престоял в арести и затвори над пет години и шест месеца; липсват мотиви, които да намаляват обезщетението от 100 хиляди лева и да обосновават справедливия размер от 50 хиляди лева; пренебрегнато е надвишаването на разумния срок на наказателното производство, възрастта на ищеца, влиянието върху контактите и възможността за адаптация; неоснователно съдът е отхвърлил иска за пропуснати ползи от възнаграждения за положен труд, но не за конкретна работа, като претенцията се основава на средномесечната заплата по статистически данни. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД (нарушение на ППВС № 4/68 и ТР № 3/2004 г. на ОСГК, както и на две решения на ВКС); съдът не е обсъдил и всички доказателства по делото; от значение за изхода на делото е и въпросът за претенцията за имуществените вреди по чл. 4 вр. чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ.
Страните не представят отговор на касационната жалба на насрещната страна по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и са процесуално допустими.
В решението е прието, че според свидетелските показания арестът повлиял много зле на ищеца във физическо и психическо отношение, здравето му било повлияно, обмислял да посегне на живота си, приятелката му го напуснала, а смъртта на баба му допълнително го натоварила психически; след освобождаването му се затворил в себе си, приятелите му се оттеглили и психическите последици останали; установеното незаконно повдигнато и поддържано обвинение в извършено престъпление и незаконното му задържане са причинили неимуществени вреди; предвид продължителността на периода на наказателното производство, младата възраст на ищеца, отражението върху него и обкръжението му от наказателното преследване и задържането му, сумата от 50 хиляди лева би го обезщетила; недоказан е искът за имуществени вреди от пропуснати ползи от възнаграждения за положен труд и извършвана търговска дейност – липсват данни ищецът да е бил ангажиран по трудово правоотношение или друго такова, какви възнаграждения са били уговорени и получавани и осъществявал ли е системно и по занятие твърдяната търговска дейност и каква печалба е реализирана.
К. съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол се търси по всичките основания на чл. 280 ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, разрешаван е противоречиво от съдилищата и чието разрешение е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
И двете страни поставят въпроса, след необходимата му конкретизация, по съдържанието на критерия “справедливост” на обезщетението по чл. 52 ЗЗД и неговите измерения. По поставения въпрос съдебната практика е уеднаквена с постановяването на редица решения по реда на чл. 290 и сл. ГПК (така например решение № 407 по гр.д. № 1273 за 2009 г. на ІІІ ГО), в които се приема за правилно тълкуването, изразявано в постоянната съдебна практика, относно справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включващ винаги конкретни факти предвид стойността, които засегнатите блага са имали за своя притежател – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които то е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално поведение, без този списък да е изчерпателен. Изрично ВКС приема, че съдът следва да съобрази всички доказателства, относими към реално претърпените от увреденото лице морални вреди – болки и страдания, за да се счете, че решението е постановено в съответствие с принципа за справедливост. Това разрешение на правния въпрос е сторено в синхрон с тълкуването, дадено от В. с. в ППВС № 4/68, според което при определянето на справедливото обезщетение съдът следва да вземе предвид всички относими обстоятелства, като посочи кои от тях обосновават присъдения размер. В разглеждания случай въззивният съд е постъпил именно по указания начин – ясно е изразено кои обстоятелства са значими във връзка с определянето на справедливия размер на обезщетението и защо съдът приема този размер.
По поставения въпрос не е налице и противоречивото му разрешаване от съдилищата, отново във връзка с изложените по-горе съображения. Касаторите не сочат наличието на различно разрешаване във връзка с размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди по идентичен случай, доколкото изобщо идентичност при подобни случаи може да има, предвид разликата в обективните и субективните елементи, влияещи на степента на засягане и последиците от нея върху нематериалните блага, притежавани от увреденото лице. Представените решения на състави на ВКС по отменения ГПК също не обосновават подобно противоречие, тъй като съдилищата са взели предвид установените по конкретните спорове обстоятелства и последиците от тях за ищците. На последно място, прокуратурата твърди постановяване на решение по същия правен спор – решение № 29 по гр.д. № 2496 за 2008 г. на І ГО, но твърдяната идентичност не се установява от представеното копие на съдебно решение. Ето защо не може да се приеме, че е налице основанието за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по реда на чл. 280 ГПК по този правен въпрос.
Касаторът М. още изтъква и че съдът не е обсъдил и всички доказателства по делото, както и че от значение за изхода на делото е и въпросът за претенцията за имуществените вреди по чл. 4 вр. чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ. Условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, който е от значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по спора. Както приема задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, касационен съд не е задължен да изведе правен въпрос от изложението към касационната жалба по чл. 284 ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. В случая касаторът е изложил свои правни твърдения, без да посочи правен въпрос, по който да бъде сторено произнасяне по реда на чл. 290 и сл. ГПК. При този начин на излагане на твърденията, касаторът е допуснал смешение между основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 280 ГПК и касационните оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК, които обаче биха могли да бъдат предмет на разглеждане едва след допускането на касационното обжалване.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 290 от 6 април 2010 г., постановено по гр.д. № 124 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: