4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 838
София,16.06.2011
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети юни през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1225 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. Н. П. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. М. Х., против въззивното решение № 46 от 23 април 2010 г., постановено по в.гр.д. № 102 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2010 г., с което е потвърдено решение № 43 от 28 януари 2010 г., постановено по гр.д. № 1083 по описа на районния съд в [населено място] за 2009 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, защото съдът е приел неправилно, че правната квалификация на иска е по чл. 127, ал. 1 ЗЗД, тъй като сумите по кредита са заплатени от ответницата в качеството й на единствен кредитополучател, а не от солидарния длъжник с оглед прилагането на разпоредбата на чл. 127 ЗЗД; съдът не е обсъдил факта, че страните по делото са бивши съпрузи, заживели във фактическа раздяла след усвояване на сумите по кредита, след което бракът бил прекратен с развод; съдът не е обсъдил и целевото изразходване на средствата по кредита и дали същото е за нуждите на семейството – сумата е усвоена единствено и само от ответницата и не може да се ангажира отговорността на касатора по чл. 25, ал. 2 CK (отм.), тъй като липсват доказателства, че е усвоена от двамата; не е обсъдено още, че задължението по договора за банков кредит е погасено предсрочно, а солидарна отговорност може да се ангажира само при неизпълнение от страна на кредитополучателя на задължението по договора, а не и при предсрочно погасяване на задължението; представеното удостоверение от частен съдебен изпълнител сочи, че предсрочното погасяване на кредита е във връзка със сключен от нея друг договор за кредит; следва да се приспаднат сумите, които са изплатени до влизане в сила на решението за прекратяване на брака. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се сочи, че съдът се е произнесъл по съществените материалноправни въпроси: може ли да се ангажира солидарна отговорност на длъжник по договор за кредит при предсрочно погасяване на задължението по кредита от страна на кредитополучателя; следва ли да бъде ангажирана солидарна отговорност на едноличен търговец – солидарен длъжник по договора за банков кредит, въпреки обстоятелството, че физическото лице – кредитополучател и физическото лице -едноличен търговец, са едно и също лице; следва ли да бъде ангажирана солидарна отговорност на съпруг – солидарен длъжник по договор за кредит, неусвоил пряко сумите по кредита, с оглед произтичащата от закона солидарност, предвидена в чл. 25, ал. 2 СК (отм.). Допускането на касационния контрол се търси при условията начл. 280, ал. 1,т. 3 ГПК.
Ответницата А. Г. С. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. М. Г., в отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК излага доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд по предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 127 ЗЗД, вр. чл. 55 ЗЗД приел, че договорът за кредит обвързва страните по спора, като касаторът в качеството си на солидарен длъжник поел задължение да отговаря за целия размер на кредита ведно с кредитополучателката, а другия солидарен длъжник – [фирма] [населено място], е заличен от Търговския регистър; солидарната отговорност е възникнала по силата на договора за кредит, по силата на договора за учредяване на ипотека и следва и от нормата на чл. 25, ал. 2 СК (отм.) — когато един от солидарните длъжници бивши съпрузи удовлетвори кредитора след прекратяване на брака, той придобива регресно право срещу другия съпруг, за да се възстанови нарушеното имуществено равновесие; не се твърди, а и не се установява друга уговорка между страните по разпределение на дълга, различна от тази в договора и закона и след като ищцата е погасила дълга изцяло, тя има вземане срещу касатора за половината от сумата; възраженията на касатора, че липсват доказателства за усвояването на сумата от кредитополучателя и солидарния длъжник заедно, както и че от предсрочното погасяване на кредита на касатора „са нанесени вреди“, са недоказани и в противоречие със събраните по делото доказателства.
К. съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Първият поставен въпрос от касатора не засяга разрешение на въззивния съд, което да е обусловило крайния резултат по спора. Видно от отговора на исковата молба (л. 40 от първоинстанционното дело), касаторът като ответник по иска се е задоволил да посочи само, че ищцата е кредитополучател по кредит, предоставен лично на нея и тя е отговорна пред кредитора за цялото вземане (от сумата, от която се е възползвала), което задължение е изплатила и то предсрочно на кредитора, и тя няма законно основание да се субругира в правата на кредитора. Следователно ответникът е организирал защитата си около твърдението, че не е солидарен длъжник, без да определи като възражение (предвид преклузиите по чл. 133 ГПК) обстоятелството, че кредитът е бил изплатен предсрочно, поради което, като солидарен длъжник, не дължи заплащането му. Твърденията на ответника са отразени от съда в доклада по чл. 146, ал. 1 ГПК и касаторът не е направил възражения по доклада. Възражението за недължимост на сумата поради предсрочното погасяване на задължението е посочено изрично едва във въззивната жалба, но правилно въззивният съд изобщо не го е подложил на преценка. Освен това следва да се отбележи, че липсва императивна норма, обвързваща отговорността на солидарния длъжник за заплащане на изплатеното в повече от частта на друг солидарен длъжник, със своевременно погасяване на задължението от последния.
Вторият въпрос също не е обусловил изхода на спора предвид приетата от съда солидарност на задълженията на страните по делото и установеното прекратяване на едноличния търговец. Най-сетне, последният поставен въпрос би станал основание за допускане на касационното обжалване в случай, че съдът беше приел, че касаторът не е усвоявал суми по кредита. Напротив, съдът изрично е изтъкнал липсата на доказателства за усвояване на сумата само от кредитополучателя, както и за твърдението за нанесени на касатора вреди от предсрочното погасяване на кредита. При установената в закона тежест за доказване на фактите, на които страните основават своите възражения, касаторът е следвало да
ангажира подобни доказателства в подкрепа на тезата си, като едва липсата на преценка на подобни доказателства би довела евентуално до необходимостта от допускане на касационното обжалване.
Ответницата не претендира разноски по реда на чл. 78 ГПК за касационното производство, а и доказателства за сторени такива не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 46 от 23 април 2010 г., постановено по в.гр.д. № 102 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2010г.
4
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: