2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 875
София, 24.06.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1925 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. А. И. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Искра И., против въззивното решение № 410 от 4 октомври 2010 г., постановено по в.гр.д. № 589 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2010 г., с което е отменено решение № 441 от 18 март 2010 г., постановено по гр.д. № 4782 по описа на районния съд в [населено място] за 2009 г. и вместо него е отхвърлен искът на В. И. за отмяна на заповед от 29 юни 2009 г. на изпълнителния директор на [фирма], със седалище в [населено място] за налагане на дисциплинарното наказание “предупреждение за уволнение”.
В жалбата се сочи, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводството и необоснованост, защото съдът не се е съобразил, че ответникът по делото не е субектът на дисциплинарна власт, тъй като касаторът е назначен на работа с трудов договор, подписан от управителя на клона на [фирма] в [населено място]; съдът не е обсъдил изложените в исковата молба твърдения, че при налагането на дисциплинарното наказание не са спазени разпоредбите на чл. 193, ал. 1 КТ – работодателят не е поискал обяснения в рамките на дисциплинарна процедура и не е посочил, че обясненията следва да бъдат дадени с оглед на дисциплинарното наказание; касаторът е бил поставен почти в невъзможност да даде обяснения и те да бъдат достатъчно пълни и обосновани; не са обсъдени всички доказателства по делото; неправилно е приложен чл. 172 ГПК и неправилно е кредитиран свидетел, който не може да бъде обективен, тъй като е написал докладните записки; събрани са достатъчно доказателства, че сочените нарушения не могат да се вменят на касатора, защото действията му са били в изпълнение на заповеди на управителя на клона на дружеството и съответните норми. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че е налице материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значене за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – окръжният съд не се е съобразил, че ответника по делото не е субект на дисциплинарната власт; съдът не е обсъдил по никакъв начин изложените в исковата молба твърдения за неспазване на процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ при налагане на дисциплинарното наказание, защото работодателят не е поискал обяснения в рамките на дисциплинарна процедура; не е спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ работодателят да приеме писмените обяснения на работника и да оцени всички събрани по делото доказателства, тъй като касаторът е бил поставен почти в невъзможност да даде обяснения, както и те да са достатъчно пълни и обосновани; въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 172 ГПК при оценката на свидетелските показания; съдът не е обсъдил нито едно от събраните писмени доказателства.
Ответникът [фирма], представлявано от изпълнителния директор И. Йонов, в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК сочи, че липсва основание за допускане на касационното обжалване и обосновава защо касационната жалба е неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че при условията на чл. 172 ГПК първоинстанционният съд е следвало да преценява показанията на двете групи свидетели, които са или са били заинтересовани в полза на някоя от страните или депозират показания по начин, по който да избегнат евентуални вредни последици за себе си; съдът намира за единствено обективни показанията на св. Х., който е извършил проверка като част от задълженията си; за установените нарушения касаторът е пряко отговорен според приложената длъжностна характеристика, нарушенията са безспорно установени; наложеното наказание като вид съответства на тежестта на нарушенията и тяхната многочисленост.
К. съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол се търси по третото основание на чл. 280 ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, чието разрешаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по спора. Както приема задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. ВКС така също не може да допусне касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, но касаторът не го сочи, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение.
В разглеждания случай касаторът не е поставил правен въпрос, отговарящ на изложените задължителни изисквания. В представеното изложение са преповторени касационните оплаквания, веднъж вече заявени в касационната жалба. При това допуснато смешение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, както и липсата на какъвто и да е формулиран правен въпрос, касационното обжалване не следва да се допуска.
Освен това, дори и касаторът да беше формулирал съответните правни въпроси на основата на твърденията си (съобразно изложеното такива правни въпроси биха били: разполага ли изпълнителният директор на предприятието с право да налага дисциплинарно наказание на работник в клон на предприятието, сключил трудов договор с управителя на клона; следва ли работодателят да поиска обяснения от работника в рамките на дисциплинарна процедура, като му укаже, че обясненията се искат с оглед налагане на наказание; как следва да се определи достатъчното време за работника да даде пълни и обосновани обяснения) тези въпроси не са били разрешени от въззивния съд в атакуваното решение. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване. Принципното разрешение (съответно – разбирането на въззивния съд по тях) на поставените проблеми, макар въззивният съд изрично да не се е занимавал с тях, обаче е предпоставило в конкретния случай преминаването директно към разрешаването на настоящия правен спор по същество от страна на въззивния съд. Ето защо в този случай следваше да се постави питането по кои доводи на страните по спора съдът има задължение да се произнесе, като този процесуалноправен въпрос се обвърже с поставените материалноправни проблеми. По заявеното питане за липсата на обсъждане на представените писмени доказателства, което по естеството си е касационно оплакване по чл. 281, т. 3 ГПК, касаторът не е посочил преценката на кои точно писмени доказателства би повлияла на постановения от въззивния съд правен резултат, поради което касационният съд, поради бланкетното поставяне на оплакването, не може да извърши съответната преценка по необходимостта да се произнесе в рамките на производството по чл. 290 и сл. ГПК.
На последно място, касаторът сочи неправилното прилагане на разпоредбата на чл. 172 ГПК при оценката на свидетелските показания. Несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд по представените свидетелски показания не представлява само по себе си основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Видно от мотивите на съдебното решение, въззивният съд ясно е посочил как оценява свидетелските показания и защо не дава вяра на определените групи свидетели, както и защо приема за достоверни и обективни показанията на св. Х..
За касационното обжалване ответникът претендира съдебни разноски, но не представя доказателства за сторени такива. Данни за представителство от страна на юрисконсулт също не се сочат, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 410 от 4 октомври 2010 г., постановено по в.гр.д. № 589 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: