4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№879
София, 27.06.2011
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №1676/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационни жалби от адв. Я. – процесуален представител на ищеца К. Г. Ц. от [населено място], и от [фирма] – София, против въззивно решение от 10.02.2010 г. по гр.д.№9114/2009 г. по описа на Софийския градски съд, П-Г състав, в частите, които не ги удовлетворяват.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил изцяло решение №П-Х1-40/06.7.2009 г. по гр.д.№13101/2009 г. по описа на Софийския районен съд, II ГО, 56 състав, с което са уважени предявените от К. Г. Ц. против [фирма] – София, обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ, по чл.344, ал.1, т.З КТ за сумата 2241,68 лева, и същият иск е отхвърлен до пълния предявен размер –
6725,04 лева, и е отхвърлен искът по чл.221, ал.2 КТ за сумата 850,12 лева, както и за разноските по делото.
В изложението по чл.284, ал.З, т.1 ГПК на ищеца се сочи, че се поддържа оплакване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на присъдената лихва за разликата от 2241,68 лева до 6725,04 лева, като решението на съда е постановено при противоречие с практиката на ВС, тълкувана в TP №3 на ОСВС. В изложението се твърди, че се поддържат и останалите оплаквания срещу решението на съда, които са постановени в нарушение на материалния закон, и се моли касационната жалба да се разгледа по същество.
В изложението по чл.284, ал.З, т.1 ГПК на ответника по исковата молба – [фирма] – София, се навежда довод, че независимо от това, че към датата на издаването на заповедта за дисциплинарно уволнение не е било известно ЕР №0113/14.01.2009 г. и същото е представено едва в съдебно заседание районният съд и въззивната инстанция са го взели предвид при разрешаването на спора. Твърди се също така, че работникът е бил длъжен да уведоми работодателя, с оглед необходимостта от преместването му на друга подходяща работа – арг. от чл.317 КТ.
Като втори съществен процесуален въпрос се сочи “ за това, че експертното решение на ТЕЛК, което установява професионалният характер на заболяването следва да е влязло в законна сила, като се твърди, че е налице противоречие със съдебната практика – решение от 07.01.2008 г. по гр.д.№702/2007 г. на САС, ГК,1 състав.
Като трети съществен материалноправен въпрос се сочи, че работодателят е изпълнил задълженията си по Наредба №5 да събере предварителна информация от определения за уволнение работник, дали подлежи на трудоустрояване, но СГС е постановил решение в противоречие с практиката на ВКС, III г.о. – р.№91/18.4.2003 г. по гр.д.№2750/2001 г., като в процесния случай работодателят е изправен по отношение на задължението си, посочено в чл.1, ал.2 от Наредба №5/1987 г. да поиска от определения за уволнение работник информация страда ли от заболяване, което му дава право на предварителна закрила, а работникът е отказал да попълни декларацията за отсъствие на обстоятелства по чл.З. КТ писмено и под страх от наказателна отговорност. Поради това се прави извод, че самият работник не е бил наясно за наличието или липса на посочените обстоятелства.
Като четвърти съществен материалноправен въпрос се сочи, че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд е взел предвид обстоятелството, че без наличието на решения за продължаване на трудоустрояването при прекратяване на трудовия договор лицата не се ползват от специална защита. Поради това касационният жалбоподател е стигнал до извод, че допуснатите съществени нарушения обуславят допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
И двете страни молят за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на IV г.о., като разгледа изложенията на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.З, т.1 ГПК намира следното:
Изложението на ищеца в цялост и изложението на ответника по исковата молба по пунктове 1,3 и 4 не съдържат основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Те не отговарят на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението не представляват дори опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които да са решаващи за изхода от спора. Налице е излагане на касационни оплаквания, свързани с основанията на чл.281, т.З ГПК, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение по посочените части в изложенията не следва да се допусне.
Относно вторият пункт, а именно дали експертното решение на ТЕЛК, което установява професионалният характерна заболяването следва да е влязло в законна сила, не е налице твърдяното противоречие. Цитираното и приложено от касационният жалбоподател- ответник по исковата молба, решение на САС е неотносимо към разглеждания от въззивния съд въпрос. Изводите на САС са във връзка с извършване на съдопроизводствено нарушение по вече отменения ГПК за установяване на твърдяно обстоятелството. В процесния случай изводите на СГС относно решението на ТЕЛК са относно поставения проблем за трайно намалената работоспособност и са обосновани с разпоредбата на чл.112, ал.9, изречение първо от Закона за здравето, който
прогласява, че „Обжалването по реда на ал. 1 – 8 на експертните решения за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане на органите на медицинската експертиза не спира изпълнението им.“.
Предвид изложеното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от горните съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IVГ.О.,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 10.02.2010 г. по гр.д.№9114/2009 г. по описа на Софийския градски съд, ІІ-Г състав, по касационна жалба, вх.№20294/19.3.2010 г., подадена от адв. Я. – процесуален представител на ищеца К. Г. Ц., и по касационна жалба, вх.№17862/11.3.2010 г., подадена от [фирма] – София.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: