О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 408
София 28.06.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юни, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №297/2011 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Г. П., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат Н. Л., срещу определение №2326 от 22.07.2010 г. по ч. гр.дело №1447/2010 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение №9600 от 21.06.2010 г. на Варненския районен съд по гр. дело №5358/2010 г. Въззивният съд е приел, че съобразно съвкупната преценка на установените по делото данни ищцата има възможност да внесе държавна такса. Тя освен декларираните ? идеална част от жилище в [населено място] и трудово възнаграждение от около 280 лв. – 290 лв., притежава и дворно място от 512 кв. м. в [населено място],[жк]заедно със сграда, както и че разходите за лекарствата на детето и се поемат от НЗОК и издръжката за детето се плаща и от баща му Ю. П..
Ответникът Ю. С. П., [населено място], оспорва жалбата.
Ответницата Н. С. С., [населено място], не е заявила становище.
Жалбоподателката излага доводи за произнасяне в определението по процесуалноправни въпроси за това с какви доказателства се удостоверява имотното състояние при молба за освобождаване от такси и разноски, към кой момент се преценява имущественото състояние, може ли да се игнорира значението на декларацията по чл.83, ал.2 ГПК, допустими ли са предположения при формиране на преценката за наличие на достатъчно парични средства. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представени са съдебни определения.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.2 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.2 и т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие и в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решавани противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Първите три повдигнати от жалбоподателката въпроси са правнорелевантни, но въпреки това касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не са решавани противоречиво от съдилищата и не са е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Обжалваното определение е съобразено с трайно установена съдебна практика, според която имущественото състояние на молителя се преценява към момента на подаване на молбата за освобождаване от такси и разноски и за основателността и се правят изводи съобразно всички констатирани обстоятелства по делото.
Последният повдигнат от жалбоподателката въпрос в случая не е обусловил изхода на делото, тъй като въззивният съд не е обосновал извода си за наличие на възможност да се внесе държавна такса на предположения, а на приложените доказателства.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2326 от 22.07.2010 г. по ч. гр.дело №1447/2010 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.