О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 882
гр.София, 28.06.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и трети юни две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 711/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на [фирма] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 218 от 15.02.2011 г. по гр.д.№ 99/ 2011 г. С посоченото решение частично е отменено и частично е потвърдено решение на Пловдивски районен съд по гр.д.№ 2772/ 2010 г., като по този начин по предявените против касатора от П. А. П. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението на П. П., извършено със заповед № 1/ 04.01.2010 г. на изпълнителния директор на [фирма], възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност „счетоводител” и касаторът е осъден да заплати обезщетение за оставане без работа в размер 5 425,80 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е отговорил неправилно на въпроса “Допустимо ли е уважаване на иск за присъждане на обезщетение за оставане без работа въз основа на доказателства, които страната е могла да ангажира пред първата инстанция, но е представила едва пред въззивния съд”. Счита, че по този въпрос има противоречива практика, като се позовава на решение на Кюстендилски окръжен съд по гр.д.№ 71/ 2010 г., както и че въпросът има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поради това моли за допускане на касационно обжалване на решението и за отмяната му.
Ответникът по касация П. А. П. счита, че по поставеният от касатора въпрос съдебната практика не е противоречива, а е установена и че тази практика е съобразена от въззивния съд при постановяване на решението. Моли обжалването да не бъде допускано.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
Макар да атакува въззивното решение в цялост, касаторът повдига правен въпрос по чл.280 ал.1 от ГПК само относно обусловения иск по чл.344 ал.1 т.3 от ГПК. Поради това искането за допускане на касационно обжалване на решението по обуславящите искове следва да се отхвърли безусловно, само на основание липсата на правен въпрос, който да послужи като основание за допускане на обжалването в тази част (Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГКТ на ВКС).
Поставеният въпрос по обусловения иск предпоставя правните изводи на въззивния съд, но той няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, нито се решава противоречиво от съдилищата. Решението на Кюстендилски окръжен съд, на което се позавава касаторът, не противоречи на обжалваното решение, защото е постановено при друга предпоставка. В настоящето производство е прието, че първата инстанция не е изпълнила задълженията си да укаже на ищцата, че доказването на факта на оставане без работа е в нейна тежест и че не сочи доказателства за този факт. Поради това въззивният съд е приел, че не е преклудирано правото на ищеца да сочи доказателства и пред него (чл.266 ал.3 от ГПК). По делото на Кюстендилския окръжен съд е прието, че за това право е настъпила преклузия, но там районният съдия е бил дал нужните указания, свързани с тежестта на доказване. Така че между двете решения противоречия няма. В обжалваното решение на поставения въпрос е отговорено в съответствие с установената практика, която е уеднаквена по реда на чл.291 от ГПК с решение на ВКС, ІІІ г.о. № 700 от 06.12.2010 г. по гр.д.№ 304/ 2010 г. Съгласно цитираното по-горе тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г., когато практиката по даден правен въпрос е уеднаквена от ВКС, не може да се приеме, че този въпрос има значение за точното прилагане на закона развитието на правото. Поради това не са налице предпоставките за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 218 от 15.02.2011 г. по гр.д.№ 99/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: