О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 886
София 29.06.2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти май, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1728/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №586 от 02.07.2010 г. на Пловдивския апелативен съд по гр.д. №571/2010 г., с което е отменено решение №213 от 01.03.2010 г. по гр. дело №2212/2009 год. на Пловдивския окръжен съд и са отхвърлени предявените от К. Т. К., [населено място], срещу М. на о., [населено място], искове с правно основание чл.237, ал.1 ЗОВСРБ /отм./ и чл.255, ал.2 ЗОВСРБ /отм./ за сумите 49 784 лв. и 27 858.14 лв. Въззивният съд е приел, че в базата за определяне на дължимите обезщетения по чл.237, ал.1 ЗОВСРБ /отм./ и чл.255, ал.2 ЗОВСРБ /отм./ следва да се включат основното възнаграждение и тези допълнителни възнаграждения, които са с постоянен характер. Сред последните не е допълнителното възнаграждение за продължителна летателна дейност.
Недоволен от решението е К. Т. К., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси относно това дали допълнителните възнаграждения, изплащани на летателния състав в поделенията на бюджетна издръжка от системата на МО се включват в брутното трудово възнаграждение, което служи за база за определяне на дължимите обезщетения по чл.237, ал.1 ЗОВСРБ /отм./ и чл.255, ал.2 ЗОВСРБ /отм./. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представени са съдебни решения.
Ответникът по касационната жалба М. на о. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №586 от 02.07.2010 г. на Пловдивския апелативен съд по гр.д. №571/2010 г. Повдигнатите от касатора въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не се разрешават противоречиво от съдилищата и не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По тях вече има постановени решения на ВКС по реда на чл.290 ГПК. /решение № 329 от 30.04.2010 г. по гр.д. № 946/2009г, ІІІ г.о и решение №370 от 28.07.2010 г. по гр.д. № 949/2009 г., ІV г.о. /. Съобразно ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС тези решения имат задължителен характер. Според тях разпоредбата на чл. 238, ал. 3 ЗОВСРБ/отм./ определя като база при изчисляване на еднократното парично обезщетение размера на брутното месечно възнаграждение, получено преди датата на освобождаването от кадрова военна служба . В § 2 от ПЗР на ЗОВСРБ/отм./ е посочено, че обезщетенията по този закон се изчисляват към размера на брутното месечно възнаграждение, получавано през месеца, предхождащ датата на освобождаването, увреждането или смъртта на военнослужещия. В брутното месечно възнаграждение се включват основното месечно възнаграждение на военнослужещия и другите допълнителни възнаграждения, които са законоустановени и имат постоянен характер. Сред тях не са наградите и възнагражденията за годишни резултати по чл. 227 ЗОВСРБ/отм./, които нямат постоянен характер. Според чл.230 ал.1 ЗОВСРБ/отм./ брутното месечно възнаграждение включва основното месечно възнаграждение и другите допълнителни възнаграждения. Допълнителните възнаграждения са уредени в закона изрично като наградите и възнагражденията за годишни резултати по чл.227 ЗОВСРБ /отм./, не са определени като допълнителни възнаграждения, поради което не се включват в брутното месечно възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №586 от 02.07.2010 г. по гр.д. №571/2010 г. на Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.