О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 894
София 01.07.2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти май, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 27/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Д. С., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат С. Х., срещу решение №1406 от 19.10.2010 г. по гр. дело №2087/2010 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е отменено решение №744 от 05.03.2010 г. по гр. дело №7404/2009 г. на Пловдивския районен съд и ползването на семейното жилище е предоставено на П. С. С.. Въззивният съд е приел, че от брака между страните няма ненавършили пълнолетие деца. Семейното жилище е собствено на П. С. С. и на него следва да се предостави ползването му, независимо че той е виновен за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Това е така, защото той е с 74% намалена работоспособност, а Ц. Д. С. притежава друго жилище.
Ответникът по касационната жалба П. С. С., [населено място], не е заявил становище по жалбата.
Жалбоподателката е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправния въпрос за това, допустимо ли е да се предостави ползването на семейното жилище на виновния за прекратяването на брака съпруг. Този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представено е решение №1205 от 19.12.1995 г. по гр. дело №923/95 год., II г.о. на ВС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №1406 от 19.10.2010 г. по гр. дело №2087/2010 г. на Пловдивския окръжен съд. Повдигнатият от жалбоподателката въпрос обуславя крайното решение, но не е решаван противоречиво от съдилищата и не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представеното от жалбоподателката решение е неотносимо, тъй като според него семейното жилище, собственост на единия съпруг, не може да се предостави за ползване на другия съпруг, щом той има вина за разстройството на брака и от брака няма ненавършили пълнолетие деца. В случая семейното жилище е собственост на съпруга, който е виновен за разстройството на брака. По повдигнатия въпрос има трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Според нея съдът предоставя за ползване семейното жилище на единия съпруг, като се ръководи от критериите, посочени в чл. 56, ал. 1 СК. На общо основание когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на виновния съпруг, ползването може да се предостави на него.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1406 от 19.10.2010 г. по гр. дело №2087/2010 г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.