О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 897
гр.София, 01.07.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и девети юни две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 771/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на [фирма],чрез управителя и законен представител К. М., за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 37 от 10.01.2011 г. по гр.д.№ 565/ 2010 г. С посоченото решение е отменено изцяло решение на Благоевградски окръжен съд по гр.д.№ 249/ 2009 г., след което по предявения от М. З. П. против касатора иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД е обявен за окончателен предварителният договор, сключен на 14.05.2008 г. между М. П. и [фирма], по силата на който дружеството продава апартамент № * * предвиден да се построи в жилищна сграда – блок Б в У. ****** в кв.С. по действащия устройствен план на [населено място] при цена 27 000 евро.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е разрешил неправилно материалноправният въпрос може ли да бъде обявен за окончателен предварителен договор, по който купувачът – ищец не е заплатил изцяло задатъкът и продажната цена и поради което се явява неизправна страна. Счита, че по този въпрос различни състави на апелативния съд имат противоречива практика (позовава се на решение по гр.д.№ 2792/ 2009 г.), както и че въпросът има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. На това основание моли за допускане на обжалването.
Ответната страна М. З. П. оспорва жалбата и поддържа, че няма основания обжалването да бъде допуснато.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
Съгласно задължителното тълкуване, дадено в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос като основание за селектиране на касационната жалба, трябва да обуславя крайните изводи в обжалваното решение. Не е основание за допускане на обжалването такъв въпрос, който, независимо от отговора, който би получил, не би довел до промяна в крайните изводи на въззивния съд.
В конкретния случай искът за обявяване на договора за окончателен е уважен, тъй като въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че купувачът – ищец се явява изправна страна по него. Счетено е за доказано, че размерът на уговорения задатък и продажна цена са платени изцяло, като страните са декларирали, че нямат повече никакви финансови претенции един към друг. Обосноваността на фактическите констатации на апелативния съд в производството по чл.288 от ГПК не може да бъде проверявана. При допускане на обжалването касационният съд може да разглежда само правните изводи на въззивната инстанция, като изхожда от приетите за установени факти. А след като въззивният съд е приел, че купувачът по предварителния договор се явява изправна страна, то за крайният изход от спора няма никакво значение правният въпрос разполага ли с потестативното право по чл.19 ал.3 от ЗЗД този купувач, който се явява неизправен поради непълно плащане на задатъка и продажната цена. Какъвто и отговор да бъде даден на този въпрос, това би било без значение за крайният резултат, тъй като по конкретното дело купувачът е изправна страна и е платил задатъка и продажната цена изцяло, а не частично.
След като единственият формулиран от касатора правен въпрос не обуславя въззивното решение, то е ирелевантно дали по този въпрос има противоречива практика или дали същият има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Във всеки случай не са налице основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
С оглед изхода от спора, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в касационното производство разходи за адвокатска защита.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 37 от 10.01.2011 г. по гр.д.№ 565/ 2010 г.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на М. З. П. сумата 150 лв (сто и петдесет лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: