2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 672
гр. София ,05.07.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети юни две хиляди и единадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 216 / 2011 г. по описа на Първо гражанско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България” е обжалвал въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1600 от 17.11.2010г. по гр.д. 2128 /2010г.
Касационната жалба е подадена в срок , отговаря на изискванията на чл.284 ал.1 и 2 ГПК и към нея е приложено изложение на основанията по чл.280 ал.1 ГПК , поради което е процесуално допустима.
Ответникът [фирма] е подал писмен отговор, в който изразява становище, че касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Пловдивският окръжен съд е потвърдил решението на Пловдивския районен съд, ХVІІ граждански състав № 1286 от 27.04.2010г. по гр.д.№ 3998/2007г. , с което е отхвърлен иска , предявен от Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България” против [фирма] да предаде владението на 8.322% идеални части от двуетажна масивна банкова сграда в [населено място], [улица].
В. съд е приел, че ищците не са придобили собствеността на идеална част от сградата въз основа на доовора за продажба на наследство, сключен с А. К.. Тя не е била българска гражданка и към момента на откриване на наследството на И. Ч. през 1999г. съгласно разпоредбата на чл.29 ЗС тя не е могла да придобие собственост върху земя в страната, а върху сгради – само с разрешение на министъра на финансите, каквото не е било дадено. Такава възможност е съществувала само за наследниците по закон. Съдът е разгледал и правоизключващото възражение на ответника , че е придобил имота по давност и е приел, че то е основателно, защото [фирма] е упражнила владение на имота като добросъвестен владелец в срока по чл.79 ЗС .
Въпросите, което за формулирани в изложението за допускане на касационното обжалване засягат изцяло изводите на съда във връзка с правоизключващото възражение на ответника за придобивна давност – добросъвестно ли е владението, основано на акт за разпореждане на Министерския съвет на основание З. /отм./ във вр. с чл. 2 от Закона за преобразуване на Д. , с което е предоставена собствеността на държавно имущество и може ли съдът да приеме за основателно това възражение без по делото да са събрани доказателства за периода на владението , нито за обстоятелството, че то е било явно и необезпокоявано. По иска по чл.108 ЗС ищецът е длъжен да докаже , че е придобил собствеността на заявеното в исковата молба основание. Ответникът не е длъжен да доказва , че е собственик на имота, той може да се защитава само като оспори правата на ищеца. Ето защо в случая решаващи за крайният изход на спора са изложените от съда съображения във връзка с отсъствието на първото условие за уважаване на ревандикацинния иск – доказването на правото на собственост на ищеца . Във връзка с този извод на съда не се сочат основания по чл.280 ал.1 ГПК, с оглед на което поставените въпроси не са обуславящи решаването на спора и не е налице общата предпоставка на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1600 от 17.11.2010г. по гр.д. 2128 /2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: