2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 673
гр. София,05.07.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и единадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕТОНЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 286 / 2011 г. по описа на Първо гражанско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
К. И. К. е обжалвал въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1541 от 11.12.2010г. по гр.д.№ 1357/2010г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговоря на изискванията на чл.284 ал.1 и 2 ГПК, към нея има приложение за основанията по чл.280 ал.1 т.3 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответницата Д. И. С. е подала писмен отговор по реда на чл.287 ГПК, в който изразява становище, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК и претендира да й бъдат присъдени разноските, които съгласно представеният договор за правна защита и съдействие са в размер на 500лв.
Варненският окръжен съд е потвърдил решението на Варненския районен съд, VІІ състав № 1408 от 23.03.2010г. по гр.д.№ 3906/2008г., с което е допусната делба на поземлен имот 928 №[ЕИК] , кадастрален район 403 ЕКНМ 10135 в землището на [населено място] , м.”Б.-юг” целият с площ от 603 кв.м. при равни права между наследниците на И. К. С., починал през 1994г. – Д. И. С., К. И. К. и З. И. С..
Правните изводи на съда са , че в качеството си на бивш ползувател наследодателят на страните И. К. С. е упражнил правото на изкупуване по § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, защото лично е подал молба вх.№ 171/ 17.01.94г. с искане за трансформиране на правото на ползване в право на собственост , на негово име е внесена стойността на земята, определена с оценителен протокол № 6491/ 24.01.1994г. , а впоследствие на името на всички наследници е издадена заповед по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ от 13.10.2005г. и имотът е индивидуализиран по Плана на новообразуваните имоти на м.”Б.-юг” [населено място]. Оттук съдът е заключил, че извършените административни разпореждания са насочени към правната сфера на наследодателя, а не на неговия син. Издаденият по-късно нотариален акт е констативен и не води до промяна на титула на собственост. Съдът е приел за недоказано твърдението на К. И. К., че е отблъснал владението на сънаследниците и е придобил имота по давност на основание чл.79 ал.1 ЗС.
В изложението за допускане на касационното обжалване е формулиран правният въпрос може ли сънаследник да измени основанието за владение само за себе си като отрече правото на останалите сънаследници и представлява ли доказателство за това променено намерение декларирането на имота , плащането на данъци и таксите за имота повече от десет години и снабдяването с документ за собственост.
К. се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК като твърди, че изводите на въззивния съд противоречат на решение № 239/1996г. на ВКС, І г.о. В това решение обаче е възприето обратното на тезата на касатора становище, а именно, че плащането на данъци е обикновено действие, което не сочи на отблъскване на владение. Останалите решения /№ 304 от 04.05.1995г. по гр.д.№ 75/1995г., № 223 от 05.04.2006г. по гр.д.№ 14/2006г. ,№ 140 от 17.03.2006г. по гр.д.№ 797/2005г./ изразяват трайно установената съдебна практика на ВС и ВКС, че наследникът, който се позовава на придобивна давност трябва да докаже не само, че е ползвал имота, но и че е променил намерението си и е завладял частите на сънаследниците. Тази промяна в намерението трябва да намери външна изява в предприемане на конкретни действия, които да станат достояние на наследниците и да показват несъмнено, че наследникът , който упражнява фактическата власт отрича техните права върху вещта и я държи само за себе си. Тази практика е съобразена в обжалваното решение като изрично е прието, че ползването на имота самостоятелно от един сънаследник не е достатъчно, за да прекъсне владението на останалите сънаследници. Съдът е преценил правното значение на фактите, на които се е позовал съделителя К. И. К. – плащането на стойността на земята, плащането на данъци , снабдяването му с документ за собственост през 2006г. и е приел, че тези действия ползват всички наследници, не са го превърнали от държател във владелец на техните части, а са породили облигационни отношения, които не се разглеждат в първата фаза на делбеното производство. С оглед на изложеното обжалваното решение не противоречи на практиката на ВКС в цитираните от касатора решения при тълкуване на разпоредбите на чл.68 и 69 ЗС и приложението им в отношенията между съсобствениците и не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Въпросът следва ли въззивният съд да обсъди сумарно доказателствата и да даде отговор на всички относими инвокирани възражения така както е формулиран е относим към правилността на решението, а не към основанията за допускане на касационното обжалване.
С оглед на изложеното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1541 от 11.12.2010г. по гр.д.№ 1357/2010г.
Осъжда К. И. К. да заплати на Д. И. С. сумата 500 лв. /петстотин лева/ разноски за настоящата инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: