О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 917
гр.София, 05.07.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и девети юни две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 817/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на М. М. М. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пернишки окръжен съд № 66 от 07.03.2011 г. по гр.д.№ 92/ 2011 г. С него, след като е отменено решение на Пернишки районен съд по гр.д.№ 7519/ 2009 г., са отхвърлени предявените от касатора против Национална компания „Железопътна инфраструктура”, Управление на движението на влаковете и гаровата дейност – София, искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на М. М., извършено със заповеди на директора на Управлението № 340/ 11.11.2009 г. и № 2066/ 11.11.2009 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител движение” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 700 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е постановил решението си, давайки неправилен отговор на материалноправните въпроси: подлежи ли на отмяна заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение, в която описанието на деянието не съответства на посочената правна норма; подлежи ли на отмяна заповед, преди издаването на която работодателят не е изискал обяснения по чл.193 от КТ за всички нарушения от работника, а само за част от тях; подлежи ли на отмяна заповедта, в която са посочени много нарушения, но не е посочено за кое конкретно се налага наказанието; подлежи ли на отмяна заповедта, в която при обсъждането на обстоятелствата по чл.189 ал.1 от КТ е подходено само формално. Счита, че по тези въпроси има противоречива практика, както и че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. На тези основания моли за допускане на касационно обжалване на решението.
Ответникът по касация оспорва жалбата и моли касационното обжалване да не бъде допускано, като поддържа, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 от ГПК.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване – за неоснователно.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ответникът и касаторът са били в трудово правоотношение, възникнало от трудов договор, прекратено със заповеди от 11.11.2009 г. за налагане на наказание дисциплинарно уволнение. Основание за това е дало извършено дисциплинарно нарушение, преди налагането на което работодателят е изслушал по реда на чл.193 от КТ ищеца за нарушението – издаване на заповед № 3 от 15.09.2009 г., нареждаща отпътуване на влакова композиция при затворен изходен сигнал на охранителната техника, без да са спазени нормативните изисквания за това. Прието е, че заповедта е надлежно мотивирана в съответствие с изискванията на чл.195 от КТ и съдържа описание на нарушението, обстоятелствата при които е извършено и по какви съображения се налага най-тежкото дисциплинарно наказание.
При така изложените фактически и правни изводи на въззивния съд, поставените от касатора материалноправни въпроси „подлежи ли на отмяна заповед, преди издаването на която работодателят не е изискал обяснения по чл.193 от КТ за всички нарушения от работника, а само за част от тях” и „подлежи ли на отмяна заповед, в която са посочени много нарушения, но не е посочено за кое конкретно се налага наказанието”, не обуславят въззивното решение. Въззивният съд не е приел, че са извършени много нарушения, а е констатирал едно такова, за което от работника са искани обяснения и именно за което той е наказан. Следователно какъвто и отговор да бъде даден на двата горепосочени въпроса, това би било без значение за крайните изводи на въззивния съд. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, по въпроси, които не предпоставят изхода от спора, касационно обжалване не следва да се допуска. Освен това първият въпрос вече е намерил своя отговор в решение № 379/ 24.06.2010 г. по гр.д.№ 410/ 2009 г. на ВКС, ІV г.о., постановено за отстраняване на противоречия в практиката. Когато работодателят е искал обяснения само за част от нарушенията, описани в уволнителната заповед, то съдът е длъжен да разгледа по същество спора извършени ли са тези нарушения, за които обяснения са търсени, а не да отменя заповедта на формално основание.
Останалите поставени от касатора два материалноправни въпроса обуславят въззивното решение, но не са решени в противоречие с практиката на ВКС, нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Според Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, когато практиката е уеднаквена по реда на чл.291 от ГПК с решение по чл.290 от ГПК от ВКС, въпросът, по който ВКС се е произнесъл, не може да има значение по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Също така, ако решението на въззивния съд съответства на решение по чл.290 от ГПК, то няма значение дали има други, незадължителни влезли в сила съдебни решения, на които обжалваното противоречи. Щом практиката е уеднаквена и въззивното решение съответства на уеднаквената практика, не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
В конкретния случай по повдигнатият от касатора материалноправен въпрос за съответствието между описанието на нарушението и правната му квалификация са постановени решения № 464/ 26.05.2010 г. по гр.д.№ 1310/ 2009 г. на ВКС, ІV г.о. и № 395/ 01.06.2010 г. по гр.д.№ 1629/ 2009 г на ВКС, ІІІ г.о., уеднаквяващи практиката. С тях на основание чл.291 от ГПК е прието, че неправилната правна квалификация, дадена от работодателя в заповедта за уволнение, не се отразява на законността му. Ако посочените в заповедта като фактическо основание за налагане на наказанието дисциплинарни нарушения са установени, отговорността на работника е ангажирана. Обжалваното въззивно решение е съобразено с уеднаквената практика и по въпроса „Подлежи ли на отмяна заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение, в която описанието на деянието не съответства на посочената правна норма”, няма основание да се допуска касационно обжалване.
Аналогично е положението с въпроса „Подлежи ли на отмяна заповедта, в която обстоятелствата по чл.189 ал.1 от КТ не са надлежно обсъдени”. Съгласно решение на ВКС, ІІІ г.о. № 461/ 17.06.2010 г. по гр.д.№ 626/ 2009 г., постановено по реда на чл.290 от ГПК, работодателят не е длъжен да излага резултата от преценката по чл.189 от КТ в заповедта, с която налага наказанието, или в друг писмен акт. Правилността на тази преценка се преценява от съда с оглед констатацията му съответства ли извършеното нарушение на наложеното наказание. Обжалваното въззивно решение е съобразено с това тълкуване, поради което и по последният поставен от касатора правен въпрос не са налице предпоставките по т.2 и т.3 на ал.1 на чл.280 от ГПК. Няма основания за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пернишки окръжен съд № 66 от 07.03.2011 г. по гр.д.№ 92/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: