О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 922
София 06.07.2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети май, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1839/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. а. п. срещу решение №673 от 28.06.2010 г. по гр. дело №155/2010 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 23.12.2009 г. по гр. дело №305/2009 г. на Благоевградския окръжен съд. С първоинстанционното решение П. на Р. Б. е осъдена да заплати на Л. Н. И., Б., на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ сумата 12 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди. Въззивният съд е приел, че срещу ищцата са били образувани наказателни производства – през 1999 г. за престъпление по чл.311 НК и през 2000 г. за престъпление по чл.219 НК. Първото е прекратено през 2006 г., а второто – през 2009 г. Съобразно характера и степента на търпените болки и страдания е преценено, че за обезщетяването на ищцата са необходими 12 000 лв.
Ответницата по касационната жалба Л. Н. И., Б., оспорва жалбата.
П. на Р. Б. е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК относно критерия по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди, които са решавани противоречиво от съдилищата. Представени са три съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №673 от 28.06.2010 г. по гр. дело №155/2010 г. на Софийския апелативен съд Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение. От представените съдебни решения обаче не може да се направи обоснован извод, че са решавани противоречиво от съдилищата. Въззивният съд е съобразил трайно установена съдебна практика. Според нея разпоредбата на чл.52 ЗЗД задължава съда да определя размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. За да се приеме, че размерът на присъденото обезщетение е завишен, трябва да бъдат представени решения, при които при аналогични случаи са присъдени различни значително по-ниски обезщетения за неимуществени вреди. Това не е направено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №673 от 28.06.2010 г. по гр. дело №155/2010 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.