О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 923
София 06.07.2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети май, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1846/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма]-ПТП София, [населено място], подадена от пълномощника му юрисконсулт П. Т., срещу решение №349 от 04.08.2010 г. по гр. дело №386/2010 г. на Врачанския окръжен съд, с което е потвърдено решение №87 от 19.03.2010 г. по гр.дело №714/2009 г. на Мездренския районен съд за уважаване на предявените срещу касатора искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1 и т.2 КТ. Въззивният съд е приел, че закрилата на ищеца по чл.333, ал.4 КТ не е преодоляна, тъй като синдикалният орган изрично и мотивирано е отказал да даде съгласие за уволнението му.
Ответникът по касационната жалба Ц. А. Д., [населено място], не е заявил становище.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни въпроси, отнасящи се за това дали отказът на синдикалния комитет е мотивиран конкретно за ищеца, дали решението за отказ е взето от компетентен синдикален орган по надлежния ред – с обикновено мнозинство след като самото решение не е представено на работодателя, както и не следва ли да се приеме, че след като в уговорения в КТД 10 – дневен срок не е получен мотивиран отказ, то има мълчаливо съгласие. Представено е решение на СРС, което не е влязло в сила. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №349 от 04.08.2010 год. по гр. дело №386/2010 г. на Врачанския окръжен съд. Повдигнатите от касатора въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са решавани противоречиво от съдилищата и не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В съответствие с трайно установената съдебна практика, въззивният съд е приел, че закрилата на ищеца по чл.333, ал.4 КТ в случая не е преодоляна, тъй като синдикалният орган изрично и мотивирано съобразно уговореното в КТД е отказал да даде съгласие за уволнението. Подписването на писмото до работодателя от председателя и секретаря на синдикалната организация не опорочава действието на отказа, тъй като с него само е уведомен работодателят за взетото от синдикалния комитет, т.е. от синдикалното ръководство като колективен орган, решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №349 от 04.08.2010 г. по гр. дело №386/2010 г. на Врачанския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.