3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 944
С., 11.07. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1184/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. Я. – процесуален представител на ищцата С. А. М. от [населено място], против въззивно решение №93/12.4.2010 г. по гр.д.№108/2010 г. по описа на Хасковския окръжен съд.
С обжалваното решение е прието, че частично претенцията е недопустима на основание 299 ГПК, а в останалата част е неоснователна, като са споделени изводите на първата инстанция на основание чл.272 ГПК. Последната е приела, че ищцата не е доказала по несъмнен начин, че единствено ответницата лично е ползвала процесния имот, респективно, че само тя е ползвала частта на ищцата от имота, тъй като по делото са налице и данни, че и друго лице е ползвало имота. В мотивите си първата инстанция е прието, че обезщетението по чл.31, ал.2 ЗС се дължи от момента на поканата, като са посочени всички възможни хипотези на покана.
В изложението на касационната жалбоподателка по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че съществените материалноправен и процесуалноправен въпрос от значение за изхода по делото са решени в противоречие с практиката на съдилищата. Като материалноправен въпрос “Дължи ли се обезщетение от съсобственика ползвал лично съсобствената вещ, за ползата от която е лишен съсобственикът и ако се дължи по какви показатели следва да се определи този размер ?”. Поставен е и процесуалноправен въпрос за дължимостта на обезщетението за това ползване от деня на писменото поискване и този въпрос е разрешен в противоречие с практиката. Сочат се решения на районни и окръжни съдилища и на ВС и ВКС. Като основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване сочат разпоредбите на чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК. Моли се за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.
Ответницата по касация К. М. М. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване намира, че е налице въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване, поради което касационната жалба е допустима. Жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по реда на чл.288 ГПК съдът взе предвид следното:
Поставеният материалноправен въпрос “Дължи ли се обезщетение от съсобственика ползвал лично съсобствената вещ, за ползата от която е лишен съсобственикът и ако се дължи по какви показатели следва да се определи този размер ?” не е обсъждан от въззивната инстанция. Съображения по него не е изложил и районния съд, чието решение е споделено по реда на чл.272 ГПК от окръжния съд. Освен това от съдържанието на поставения въпрос е видно, че същият възпроизвежда правната норма на чл.31, ал.2 ЗС – “Когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.”. Частта от въпроса визираща показателите по които следва да се определи размера на обезщетението не следва да се обсъжда, тъй като решаващите изводи на въззивната инстанция са за неоснователност на претенцията, поради недоказване на основанието й.
Поставеният процесуалноправен въпрос за дължимостта на обезщетението от деня на писменото поискване не са разрешени от въззивната инстанция в противоречие с приложените съдебни актове. По този въпрос не съществува колебание в съдебната практика, която застъпва становището, че е нужно отправяне на писмена покана от невладеещия съсобственик до владеещият съсобственик, за да стане ползването му на цялата вещ без основание за частта, която не притежава. Когато такава покана е налице и действително владеещият съсобственик се ползва от вещта над обема вещни права, които притежава, той дължи обезщетение на невладеещия съсобственик, когото е лишил от ползването на вещта.
В изложението липсват правни въпроси от процесуален или материалноправен характер, които да са относими с решаващите правни изводи на въззивната инстанция.
С оглед изложеното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №93/12.4.2010 г. по гр.д.№108/2010 г. по описа на Хасковския окръжен съд, по подадената от адв. Я. – процесуален представител на ищцата С. А. М., касационна жалба, вх.№4647/15.5.2010 г.
Определението е не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: