2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 939
София, 11.07.2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи юни, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 105/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. П., [населено място], приподписана от пълномощника му адвокат И. С., срещу решение №400 от 11.10.2010 г. по гр. дело №676/2010 г. на Добричкия окръжен съд в частта, с която е отменено решение №92 от 22.06.2010 г. по гр. дело №3020/2008 г. на Добричкия районен съд и са отхвърлени предявени от касатора срещу [фирма] исковете за сумата 463.36 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за месеците юли и август 2008 год. и за сумата 1026.25 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за отработени 56 съботни дни за периода 10.08.2007 г. – 15.10.2008 год., представляваща разликата над 346.71 лв. до 1 372.96 лв. Въззивният съд е приел, че от показанията на свидетелите, представените ведомости и от приетите счетоводни експертизи се установява плащането на трудовото възнаграждение на ищеца за месеците юли и август 2008 г., както и на дължимото възнаграждение за отработените съботни дни в размер на 346.71 лв.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], оспорва жалбата.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправни и материалноправни въпроси, отнасящи се за това допустимо ли е да се счита за установено плащането на трудовото възнаграждение чрез подписване на индивидуални разчетно-платежни ведомости, различни от общата ведомост, без да бъде конкретизирано на коя дата, къде и от кого е заплатено; допустимо ли е въззивният съд да кредитира показанията на свидетели, които не са кредитирани от първоинстанционния съд. Тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №400 от 11.10.2010 год. по гр. дело №676/2010 г. на Добричкия окръжен съд. Повдигнатите от касатора въпроси са правнорелевантни, тъй като обуславят крайното решение. Те обаче не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По тях има трайно установената съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Според нея съобразно разпоредбата на чл.270, ал.3 КТ общата ведомост за работни заплати не е единственият годен документ за установяване плащането на трудово възнаграждение. Въззивният съд на общо основание когато проверява законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд може да кредитира показанията на свидетели, които не са кредитирани от него.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 150 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №400 от 11.10.2010 г. по гр. дело №676/2010 г. на Добричкия окръжен съд.
ОСЪЖДА С. С. П., [населено място], да заплати на [фирма], [населено място], 150 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.