2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 943
София, 11.07.2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи юни, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 118/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. за у. на и., п. от п. д., [населено място], срещу въззивно решение №93 от 21.10.2010 г. по гр. дело №159/2010 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение №45 от 09.06.2010 г. по гр. дело №307/2009 г. на Ямболския окръжен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от К. за у. на и., п. от п. д. срещу И. Ж. П., [населено място], действащ и в качеството си на [фирма], [населено място], иск с правно основание чл.28 ЗОПДИППД за отнемане в полза на държавата имущество на обща стойност 128 861 лв., а именно дворно място в [населено място], [община], област Я., заедно с построената в него вилна сграда, жилище в [населено място], търговска зала и складово помещение в [населено място]. Въззивният съд е приел, че по делото е установено придобиването имуществото на ответника със средства от законен източник.
Ответникът по касационната жалба И. Ж. П., [населено място], действащ и в качеството си на [фирма], [населено място], оспорва жалбата.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК за това дали са от законни източници доходите, недекларирани съгласно изискванията на законодателството на РБ, от дейност, чието упражняване е регламентирано в редица нормативни актове, действали по време на осъществяването и. Тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №93 от 21.10.2010 г. по гр. дело №159/2010 г. на Бургаския апелативен съд. Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение. Те не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по тях има трайно установена съдебна практика. Според нея данъчни и други финансови нарушения, свързани с декларираните доходи и имущество на извършителя на престъплението, доколкото самите те не са престъпна дейност, за която при условията на чл.3 ЗОПДИППД не е започнало производство от К. за у. на и., п. от п. д., не могат да се предполагат или установяват инцидентно в исковото производство, нито да са основания за отнемане на имущество.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат деловодни разноски, тъй като такива не са направени. Адвокатското възнаграждение от 350 лв. по договор за правна помощ от 27.10.2010 г. само е уговорено, без да е платено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №93 от 21.10.2010 г. по гр. дело №159/2010 г. на Бургаския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.