3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 958
С., 12.07. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1241/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. К. – процесуален представител на ответника по исковата молба Г. П. Г., против въззивно решение №131/03.5.2010 г. по гр.д.№341/2010 г. по описа на Великотърновския окръжен съд в частите относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на прекратения граждански брак, относно упражняването на родителските права върху малолетното дете, относно издръжката и относно разноските по делото.
С обжалваното решение въззивната инстанция е обявила за виновен за разстройството на брачните отношения между съпрузите Р. К. Г. и Г. П. Г. мъжа, предоставила е упражняването на родителските права на майката, осъдила бащата да заплаща ежемесечна издръжка за малолетното дете П. в размер на 80 лева и е осъдила Г. Г. да заплати разноските по делото.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните въпроси:
1. Установената по делото ревност от страна единия съпруг и създаването на конфликти в семейството на тази основа, както и безпричинното напускане на семейното жилище, представляват ли противобрачно поведение на този съпруг и мотивират и неговата вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака ?, и
2. При решаване на въпроса на кого да се предоставят родителските права върху дете от женски пол на ниска възраст, следва ли водещата позиция на съда да бъде тази, че майката е биологично по-пригодният родител и от кои обстоятелства следва да изхожда съдът при предоставяне на родителските права при развод и как се определя интереса на детето ?
Като основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочат разпоредбите на чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК.
Освен това се навежда довод, че с оглед разпоредбата на чл.59, ал.4 СК/ДВ, бр.47 от 23.6.2009 г./ съдебната практика по въпроса за предоставяне на родителските права следва да се преразгледа.
Моли се за допускане на въззивното решение в обжалваната част до касационно обжалване.
Ответницата по касация – Р. К. П./Г./, посредством процесуалния си представител – адв. С., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговора на ответницата по касация намира, че касационната жалба е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната допустимост съдът съобрази следното/
По първият от поставените от касационния жалбоподател въпроси:
Въпросът за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и постановяване на съдебно решение по този въпрос се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. Поради това практиката по тях не може да бъде унифицирана и допускане до касационно обжалване на въззивното решение по въпроса свързан с вината не следва да се допусне.
По втория от поставените въпроси, а именно “При решаване на въпроса на кого да се предоставят родителските права върху дете от женски пол на ниска възраст, следва ли водещата позиция на съда да бъде тази, че майката е биологично по-пригодният родител и от кои обстоятелства следва да изхожда съдът при предоставяне на родителските права при развод и как се определя интереса на детето?”, касационната инстанция намира, че изводите на въззивната инстанция не са формирани само от проблемите, които се съдържат във въпроса. Крайният и решаващ извод на окръжния съд е формиран преимуществено от данните от заключението на съдебно-психологична експертиза изготвено с оглед конкретните субекти, както и от анализ на останалите доказателства по делото.
Ето защо въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по този въпрос.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответницата по касация деловодни разноски в размер на 250 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №131/03.5.2010 г. по гр.д.№341/2010 г. по описа на Великотърновския окръжен съд в частите относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на прекратения граждански брак, относно упражняването на родителските права върху малолетното дете, относно издръжката и относно разноските по делото, по касационна жалба, вх.№6073/10.6.2010 г., подадена от адв. В. К. – процесуален представител на ответника по исковата молба Г. П. Г..
ОСЪЖДА Г. П. Г., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област Велико Т., [улица], ет.4, ап.14, да заплати на Р. К. П./Г./, ЕГН [ЕГН], от [населено място], област Велико Т., [улица], деловодни разноски в размер на 250/двеста и петдесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: