2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 966
София, 13.07.2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми юни, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 197/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Ф. Ц., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат И. Ц., срещу въззивно решение №125 от 29.10.2010 г. по гр. дело № 303/2010 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение №297 от 11.03.2010 г. по гр. дело № 2148/2008 г. на Варненския окръжен съд. С първоинстанционното решение по исковете на В. Т. К. срещу С. Ц. Ц. и Е. Ф. Ц. е прогласен за нищожен договор от 09.05.2003 г. за продажба на недвижими имоти – офис и офис , находящи се в [населено място], обективиран в нотариален акт № по нот. дело № 162/2003 г. на нотариус А. А., сключен между В. Т. К. и С. Ц. Ц., на основание чл.26, ал.2 ЗЗД като привиден; признато е за установено, че Е. Ф. Ц. не е собственик на същите имоти и тя е осъдена да предаде владението на ищеца на офис №. Според въззивния съд от представеното по делото обратно писмо се установява, че действителната воля и на двете страни по договора за продажба от 2003 г. не е била да се прехвърли собствеността върху двата офиса, нито да се плаща цена за това. С договора за дарение от 17.09.2008 г. С. Ц. Ц. не е прехвърлила правото на собственост върху имотите на майка си Е. Ф. Ц., тъй като не е била техен собственик. Договорът за дарение е сключен преди вписването на исковата молба за установяване на привидността на договора за продажба от 2003 г., но въпреки това разпоредбата на чл.17, ал.2 ЗЗД е неприложима по отношение на Е. Ф. Ц.. Това е така, защото тя е знаела за привидността на сделката, поради което не е била добросъвестен приобретал на имотите.
Ответникът по касационната жалба В. Т. К., [населено място], оспорва жалбата.
Ответницата по касационната жалба С. Ц. Ц., [населено място], не е зявила становище.
Жалбоподателката е изложила твърдения за произнасяне в решението по процесуалноправни и материалноправни въпроси за това уредена ли е презумпция в разпоредбата на чл.17, ал.2 ЗЗД за добросъвестност на третото лице, придобило права върху недвижим имот от приобретателя по привидното съглашение; чия е тежестта на доказване и какво трябва да се докаже при установяване недобросъвестност на третото лице и доказва ли се недобросъвестност с факта на сключване договора за дарение след подаване молба за обезпечение на иска за установяване на привидността чрез налагане на възбрана върху имотите. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата Представени са решения на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №125 от 29.10.2010 г. по гр. дело № 303/2010 г. на Варненския апелативен съд. Според ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Повдигнатите въпроси в случая не са обусловили изхода на делото. Това е така, защото въззивният съд е приел за безспорно установено по делото, че Е. Ф. Ц. е знаела за привидността на покупко-продажбата от 2003 г., поради което не е била добросъвестен приобретател на имотите. В този смисъл е и трайно установената съдебна практика по прилагането на чл.17, ал.2 ЗЗД, според която се запазват правата само на третите добросъвестни лица и всяко знание за симулацията изключва правата на третото лице – приобретател като недобросъвестно.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №125 от 29.10.2010 г. по гр. дело № 303/2010 г. на Варненския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.