3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 979
С., 14.07. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1312/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Д. С. Д. и С. С. Д., и двамата от [населено място], приподписана от адв. С. Д., против въззивно решение от 25.02.2010 г. по гр.д.№930/2007 г. по описа на Софийския градски съд, ІV-Б отделение.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил изцяло решение от 21.01.2000 г. по гр.д.№40/1995 г. по описа на Софийския районен съд, ГК, 25 състав, и е унищожил сключеният на 16.6.1994 г. договор между С. И. А., починал на 01.12.1994 г., и наследен от В. С. Л., и Д. С. Д., да покупко-продажба на притежавания от първия апартамент, който договор е отразен в нотариален акт №57 по нот.дело №13856/1994 г. на Първи нотариус при Софийски районен съд. За да стигне до този резултат Софийският градски съд е приел, че от заключенията на петчленната и новата тричленна съдебно-психиатрични експертизи, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява по безспорен начин, че наследодателят на ищцата С. А. е боледувал от мозъчна атероскероза, което е станало причина за настъпването на промяна в психическото му състояние водещо до невъзможност да разбира и ръководи постъпките си, което е съществувало значително време преди сключването на процесния договор.
В изложението на касационните жалбоподатели по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като съществен материалноправен въпрос се поставя: “Дали към определен момент(момента на извършване на сделката по покупко-продажба на недвижимия имот) лицето, което след извършването на сделката е поставено под запрещение, е било в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, за бъде извършената сделка валидна ?”. Като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочи чл.280,ал. 1, т.3 ГПК. Сочи се и определение №242/12.3.2010 г. по гр.д.№14/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касация – В. С. Л., посредством процесуалния си представител – адв. Л. Т., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване и отговора на ответницата по касация намира, че е касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в законния срок.
Въззивното решение обаче не следва да се допусне до касационно обжалване по поставения от жалбоподателя въпрос по следните съображения:
С решение №698/12.01.2011 г. по гр.д.№14/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено в производство по чл.290 ГПК, е даден отговор на поставения въпрос по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В посоченото решение е прието, че “Основанието за унищожаемост по чл. 31 ЗЗД е налице тогава, когато едната страна макар и дееспособна, към момента на сключване на атакуваната сделка, не е могла да разбира или да ръководи действията си. Без значение е продължителността на това състояние.Определящо е състоянието на лицето към момента на извършване на сделката и по-специално-дали това състояние е било такова,че да позволи на сключилия сделката- да действа съзнателно и разумно,така че да може свободно,без външна намеса за формира и да изрази волята си. Преценката е предоставена на съда. При извършването й – тъй като се касае за дееспособно лице – съдът е длъжен да съобрази всички съотносими, установени към релевантния момент обстоятелства, които биха били от значение за формиране на волята за осъществяване на процесната сделка-възраст,здравословно състояние, начин на живот,различни зависимости, включително и от трети лица и други. Затова- при преценката си – съдът следва да отчете значението на всички ангажирани по делото доказателства /писмени документи, свидетелски показания, експертизи, обяснения на страните/,съобразно изискванията на чл.235 и сл.от ГПК,без да е длъжен да дава превес на заключенията на медицинските експертизи. Последните/особено ако са противоречиви/-не могат да бъдат определящи. Тяхната тежест / преценена съобразно правилата на чл.195 и сл.от ГПК/-е колкото тази на всяко едно от съотносимите по делото доказателства и при постановяване на съдебния акт – те следва да се разглеждат в съвкупност с всички други ангажирани по делото доказателства,които имат значение за решаване на спора.”.
Предвид дадения с цитираното решение отговор на поставения от касационните жалбоподатели въпрос, въззивната инстанция е приложила закона точно и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Не е налице и основанието налагащо развитие на правото, както и не е налице противоречива практика.
С оглед изхода от спора в настоящото производство касационните жалбоподатели следва да заплатят на ответницата по касация деловодни разноски в размер на 200 лева.
Водим от горните съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 25.02.2010 г. по гр.д.№930/2007 г. по описа на Софийския градски съд, ІV-Б отделение, по касационна жалба, вх.№29959/07.3.2010 г., подадена от Д. С. Д. и С. С. Д., и двамата от [населено място].
ОСЪЖДА Д. С. Д., ЕГН – [ЕГН], и С. С. Д., ЕГН – [ЕГН], и двамата от [населено място], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.6, кантора 23, да заплатят на В. С. Л., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], блок 39, вх.Б, ап.33, деловодни разноски в размер на 200/двеста/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: