2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 444
София, 14.07.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юни, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №368/2011 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. М. Т., [населено място], срещу определение №1320 от 31.05.2011 г. по ч. гр.дело №772/2011 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено определение №2883 от 07.04.2011 г. на Бургаския районен съд по гр. дело №2278/2011 г. Въззивният съд е приел, че ищцата не е изпълнила указанията на първоинстанционния съд да посочи конкретно пътуване, за което иска да бъде разрешено на ненавършилото пълнолетие дете да пътува в чужбина. Ищцата е заявила, че искането и се отнася до разрешение за напускане пределите на страната без ограничения.
Жалбоподателката излага доводи за произнасяне в определението по правни въпроси за това, може ли да се иска уточняване на исковата молба, с което се изменя съществото на претенцията; необходимо ли да се уточнява конкретно пътуване на детето зад граница или може да се иска разрешаване пътуване зад граница без ограничения; в интерес на детето ли е да пътува неограничено извън пределите на страната и ограничаването на това негово право не противоречи ли на Конституцията на Република България и Конвенцията за правата на детето. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представени са съдебни определения.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Повдигнатите от жалбоподателката въпроси са правнорелевантни, но въпреки това касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не са решавани противоречиво от съдилищата и не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Обжалваното определение е съобразено с трайно установена съдебна практика, включително и задължителна такава /решение № 446 от 30.06.2010 г. по гр.д. № 4549/2008 г, ІІІ г.о и решение №32 от 28.01.2011 г. по гр.д. № 170/2010 г., ІV г.о. /. Съобразно ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС тези решения имат задължителен характер. Според тях съдът не може да разреши на ненавършило пълнолетие дете неограничено да пътува в чужбина без съгласието на единия родител, тъй като такова разрешение не изключва възможността детето да бъде отведено в място на размирици, в място, в което не са отстранени последиците на природни бедствия, в място, в което временно не е препоръчително пътуване или да бъде предприето друго рисково пътуване, независимо от това до кое място. Детето не следва родителя, комуто е възложено упражняването на родителските права. Този родител може да взема по отношение на детето самостоятелно само тези решения, които според закона не е необходимо да бъдат взети от двамата родители, а съобразно разпоредбата на чл.127, ал.1 СК решението за местоживеенето на детето трябва да бъде взето от двамата родители. Родителят, който упражнява родителските права, не може да вземе самостоятелно и решенията за издаване на задграничен паспорт и за извършването на пътувания зад граница. Детето има право на свободно придвижване (в т. ч. да пътува в чужбина), но докато не навърши пълнолетие, то не може да упражнява това право нито само, нито със съдействието на единия от родителите. Когато детето има нужда да пътува в чужбина, при разногласие между родителите, съдът може да разреши конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави (напр. до държавите – членки на Б., на Европейския съюз или на О. и др. под.) или неограничен брой пътувания, но също до определени държави.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1320 от 31.05.2011 г. по ч. гр.дело №772/2011 г. на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.