1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 987
гр.София, 18.07.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
тринадесети юли две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 867/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на М. М. А. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Шуменски окръжен съд от 24.02.2011 г. по гр.д.№ 2/ 2011 г., с което е потвърдено решение на Шуменски районен съд по гр.д.№ 7579/ 2009 г. и по този начин жалбоподателката е осъдена да заплати на Л. М. Т. сумата 10 000 евро, с която ответницата неоснователно се е обогатила.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката повдига материалноправни въпроси, свързани със съдържанието и предпоставките за действителност на договор за прехвърляне на вземане и процесуалноправни въпроси за значението на влязло в сила решение между същите страни относно установените в него факти и за материалноправните последици от подаване на искова молба. Счита, че въззивният съд е отговорил на тези въпроси в противоречие с практиката, евентуално поддържа, същите имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. На посочените основания моли въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване.
Ответната страна Л. М. Т. оспорва жалбата. Счита, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК и моли въззивното решение да не бъде допускано до касационно обжалване.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
За да уважи иска, въззивният съд е приел за установено по делото, че жалбоподателката (ответница в основното производство) е получила по банков път сумата 10 000 евро от М. Н. Т.. Фактът не е оспорен и не е установено основанието за получаване на сумата, нито се твърди връщането й. С влязло в сила решение е отхвърлен иска на М. Т. за връщане на тази сума като заем, тъй като не е установено да е предадена на това основание. Ищцата по делото (сега ответник по касация) е била конституирана в производството по делото като трето лице-помагач на основание сключен договор за цесия с М. Т.. С този договор е прехвърлено вземането в размер 10 000 евро и за сключването му М. А. е уведомена в хода на производството, приключило с влязло в сила решение. Прието е, че цесията е валидна, макар в нея вземането да е обозначено като произтичащо от договор за заем и че договорът за прехвърляне на вземане обосновава активната материалноправна легитимация на ищцата.
Правните изводи на въззивния съд не са взети в противоречие с установената практика. Според нея договорът за цесия не поражда действие тогава, когато не съществува цедираното вземане, а не когато цедентът и цесионерът са му дали грешна правна квалификация. В случая съдът е приел за безспорно, че прехвърленото вземане касае сума 10 000 евро, която М. А. дължи да върне на М. Т. и че именно това вземане е било предмет на договора за цесия. За да направи този извод, той е тълкувал договора в съответствие с критериите, установени от практиката, като самият резултат от тълкувателната дейност в производството по чл.288 от ГПК не подлежи на контрол. Без значение е обстоятелството, че в цесионния договор вземането е окачествено от страните като произтичащо от договор за заем, а според съда то произтича от даване на нещо при липса на основание. Страните по цесията са се съгласили с прехвърлянето на това именно вземане, а каква е правната му квалификация, не е от значение за валидността на договора. Не е налице твърдяното от касатора противоречие с решение на ВКС, ІІ г.о. по гр.д.№ 4858/ 2007 г. и с ТР № 94/ 1970 г. на ОСГК на ВС, тъй като в тези актове се третира въпросът за конвертиране на недействителни сделки, а в случая съдът не е констатирал нищожност на цесията.
Що се касае до уведомяването по чл.99 ал.4 от ЗЗД, то има това значение, че стабилизира правата в лицето на цесионера и не може да бъде изпълнено валидно другиму. Длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. След като бъде известен за цесията, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване. Практиката в този смисъл е установена и е съобразена от въззивния съд. Не е налице формално противоречие с решение № 698 от 23.10.2008 г. по гр.д.№ 306/ 2008 г. на ВКС, ІІ т.о., тъй като в него е прието, че уведомлението не може да бъде направено с искова молба от цесионера, а в обжалваното решение няма формиран извод за извършване на уведомяването с исковата молба по настоящето производство. Прието е, че длъжникът е известен за цесията по друго дело, по което ищец е бил не цесионера, а цедента.
Що се касае до процесуалноправният въпрос, той е разрешен от въззивния съд в смисъла, който се твърди от касатора. Зачетена е силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по делото, по което ответницата е била страна, а ищцата – помагач на процесуалният й противник. С това решение е установено, че вземането от 10 000 евро не произтича от договор за заем и при постановяване на акта си въззивният съд е зачел силата му, като е възприел липсата на такъв договор. Изводът му е в съответствие с установената практика, а не в противоречие с нея.
Поставените от касатора въпроси нямат твърдяното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, хипотезата на т.3 на ал.1 на чл.280 от ГПК е налице тогава, когато разглеждането на формулираното от касатора питане ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, или когато законите са непълни, неясни или противоречиви – за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена. Нито една от цитираните предпоставки не е налице, тъй като по въпросите, повдигнати от касатора, има утвърдена практика, която не се нуждае от промяна и която въззивният съд е съобразил.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Шуменски окръжен съд от 24.02.2011 г. по гр.д.№ 2/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: