1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 988
гр.София, 18.07.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
тринадесети юли две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 888/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 823 от 05.11.2010 г. по гр.д.№ 447/ 2010 г., както и на решение № 322/ 25.02.2011 г. по същото дело, с което е отхвърлена молба за поправка на явна фактическа грешка. С първото решение частично е отменено и отчасти е потвърдено решение на Софийски градски съд от 01.02.2010 г. по гр.д.№ 1272/ 2001 г., като по този начин е уважен предявеният от В. К. С. против Търговско представителство „А. З. Ю К. Л.” иск, квалифициран по чл.225 ал.2 от КТ, за сумата 14 659,02 лв – обезщетение при незаконно уволнение, изразяващо се в разлика между брутното трудово възнаграждение, получавано преди уволнението и това, което е получавано по последващ трудов договор. Отхвърлени са изцяло предявените от В. К. С. против Търговско представителство „А. З. Ю К. Л.” искове, квалифицирани по чл.226 ал.1 и 2 от КТ, за сумата общо 15 470,47 лв. С решението от 25.02.2001 г. е отхвърлена молбата на Търговско представителство „А. З. Ю К. Л.” за поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 05.11.2010 г., като вместо цифрите 14 659,02 лв се чете 8 276,78 лв.
Касационни жалби са подали и двете страни по делото.
Ищецът В. К. С. атакува отхвърлянето на иска, квалифициран по чл.226 ал.1 и ал.2 по КТ, общо за сумата 15 470,47 лв. За да обоснове искането за допускане на касационно обжалване, този касатор се позовава на наличие на противоречива практика на съда, но не е посочил правен въпрос, по който такава да е формирана. Изложени са доводи във връзка с фактическата обстановка по делото и направеният от въззивния съд анализ на доказателствата, за допуснати процесуални нарушения, необоснованост на съдебния акт и нарушения на материалния закон. На тези основания моли обжалването да бъде допуснато.
Ответникът Търговско представителство „А. З. Ю К. Л.” атакува въззивното решение в осъдителната му по отношение на него част, както и решението, отхвърлящо молбата за поправка на очевидна фактическа грешка. Искането за допускане на касационно обжалване на решението по същество се обосновава с твърдението, че въззивният съд е разрешил в противоречие с трайната практика на ВКС процесуалноправният въпрос как се обсъжда заключение на вещо лице. Решението за отказ да се поправи очевидна фактическа грешка според касатора трябва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като в него въззивният съд е отговорил неправилно на процесуалноправният въпрос кога е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в решението.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбите за допустими. Исканията и на двете страни за допускане на касационно обжалване на решението обаче съдът намира за неоснователни.
К. – ищец не е формулирал в изложението си конкретен правен въпрос, който да обуславя въззивното решение и който да има значението по чл.280 ал.1 от ГПК. Изложени са доводи за допуснати от въззивния съд нарушения на закона и за необоснованост на акта му, които в производството по чл.288 от ГПК не подлежат на обсъждане. Такива доводи биха имали значение ако се пристъпи към разглеждане на спора по същество, но не и като основание за допускане на обжалването. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Обжалването не може да се допусне по въпрос, който не е посочен от касатора, а ако такъв изобщо не е посочен – това е самостоятелно основание за отхвърляне на искането. Поради това претенцията за допускане на обжалването в частта, в която въззивният съд е отхвърлил иска, квалифициран по чл.226 от КТ за сумата 15 470,47 лв, следва да се отклони.
К. – ответник е формулирал правни въпроси като общо основание за допускане на обжалването, но те не са разрешени в противоречие с установената практика. По процесуалноправният въпрос какъв е надлежният начин за обсъждане на прието по делото заключение на вещо лице има трайна практика (включително задължителна такава), която е съобразена от въззивния съд. Заключението се обсъжда в съвкупност с останалите доказателства по делото и не е задължително за съда, но ако не е съгласен с изводите в него, съдът трябва да се мотивира. В конкретния случай съдът е обсъдил и възприел заключението съгласно законните изисквания и не е решил повдигнатия от касатора въпрос в противоречие с установената практика.
Изложеното важи и по въпроса кога е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в решението. По този въпрос нито теорията, нито практиката, са имали колебания. Несъответствието е налице, когато формираното при спазване на процесуалните правила вътрешно убеждение на съда по решителните за спора фактически и правни въпроси, намерило отражение в мотивите на решението му, противоречи на текстовото обективиране на правораздавателната воля в диспозитива. Именно по този начин е разсъждавал въззивният съд, постановявайки решението, с което се отхвърля молбата на ответника за поправка на очевидна фактическа грешка, т.е. процесуалноправните му изводи не противоречат, а съответстват на установената практика.
Поради това съдът приема, че по исканията и на двете страни в производството не са налице предпоставките за допускането на обжалваното решение до касационен контрол и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 823 от 05.11.2010 г. по гр.д.№ 447/ 2010 г., както и на решение № 322/ 25.02.2011 г. по същото дело, с което е отхвърлена молба за поправка на явна фактическа грешка.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: