4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1000
София, 20.07.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1875 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Е. М. С. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Й. Д., против въззивното решение № 148 от 12 юли 2010 г., постановено по в.гр.д. № 378 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2010 г., с което е отменено решение № 735 от 20 ноември 2009 г., постановено по гр.д. № 1441 по описа на районния съд в [населено място] за 2009 г. и вместо него исковете на касатора против “77 К” О., със седалище и адрес на управление в [населено място], за признаване на уволнението му за незаконно, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “началник производство”, както и за заплащане на обезщетение за оставането без работа поради незаконното уволнение, са отхвърлени.
В жалбата се сочи, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводството, защото съдът избирателно приел, че действителното основание за прекратяване на трудовия договор е именно съкращение на щата, поради което е налице неправилно възприемане на фактите и недопустимо допълване на акта на работодателя; задължителна предпоставка за законността на уволнението е съкращението в щата да бъде извършено преди да бъде оформен и връчен актът за прекратяване на трудовото правоотношение – в случая щатното разписание е в сила от 1 април 2009 г., а заповедта е издадена и връчена на 31 март 2009 г., поради което заповедта е издадена преди възникването на основния правопораждащ факт – утвърждаване на щатното разписание. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по материалноправните въпроси: налице ли е противоречие в съдържанието на акта за прекратяване на трудово правоотношение, след като в него е отразено несъществуващо правно основание – чл. 327, ал. 3 КТ и едновременно с това като фактическо основание е отразено друго – съкращение на щат по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. второ КТ; законосъобразно ли е уволнение при съкращение на щата, когато актът за прекратяване на трудовото правоотношение е издаден преди да е възникнал правопораждащият факт – утвърждаване на щатно-длъжностно разписание, в което съответната длъжност е премахната. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи това по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС и се представят две решения на ВС и две на ВКС, постановени по реда на отменения ГПК.
Ответникът “77 К” О., със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя А. Л., чрез процесуалния му представител адв. И. В., в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК изтъкват доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Във въззивното решение е прието, че, след като липсва ал. 3 на чл. 327 КТ, а не се твърди наличие на някое от основанията за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 327 КТ, следва да се прецени дали е налице другото основание, посочено в заповедта, а именно съкращаване в щата; съобразно щатното разписание от 1 април 2009 г. единствената бройка, заемана от ищеца, е премахната и е налице реално съкращаване в щата, а не фиктивно такова; в заповедта изрично е посочено, че трудовото правоотношение се прекратява от 1 април 2009 г., от която дата е влязло в сила новото щатно разписание; по какъв начин работодателят ще организира производствената си дейност без съответната длъжност касае целесъобразността на съкращаването, която не подлежи на съдебен контрол.
К. съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол се търси по първото основание на чл. 280 ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, чието разрешаване е сторено в противоречие с практиката на ВКС. От представената съдебна практика обаче става ясно, че всъщност се претендира основанието по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като решенията на състави на ВС и ВКС по отменения процесуален ред не попадат в обхвата на задължителната съдебна практика по смисъла на т. 1 от цитирания текст – в този смисъл ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 2.
В посоченото Тълкувателно решение, т. 3, се приема, че когато обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с уеднаквената вече съдебна практика с постановяване от ВКС на решения по реда на чл. 290 и сл. ГПК, то не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, независимо от наличието на влезли в сила съдебни решения, даващи противоречиво разрешение на същия правен въпрос. По поставените материалноправни въпроси в настоящия процес е налице точно този случай.
Така в решение № 99 по гр.д. № 380 за 2009 г. на ІV ГО се приема, че основание за прекратяване на трудовото правоотношение са фактите и обстоятелствата, които пораждат съответното право за работодателя или за работника, а при допусната от страна на работодателя грешка при правната квалификация и посочен погрешен или дори несъществуващ текст на закона, заповедта за уволнение не е опорочена, защото съдът е длъжен сам служебно да определи вярната правна квалификация на спорното материално право, предмет на делото, като може да признае уволнението за законно, ако твърдените факти пораждат право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение и правото е упражнено надлежно. Този извод се възприема и в решение № 746 по гр.д. № 119 за 2010 г. на ІІІ ГО – задължение на съда е да определи действителното основание за уволнение въз основа на мотивационната част на акта на работодателя, а след това да извърши и проверка за наличието на елементите от състава на приложимата правна норма. В разглеждания случай в заповедта за уволнение работодателят е посочил несъществуващо правно основание, но е пояснил, че причината за прекратяване на трудовото правоотношение е съкращаването на щата. Затова правилно и в съответствие с уеднаквената и задължителна за съдилищата съдебна практика въззивният съд е приел, че именно това е основанието за издаването на атакуваната заповед и е разгледал основанията за законосъобразното му осъществяване.
Същият извод следва да се направи и по отношение на втория материалноправен проблем, поставен от касатора. Така изрично в решение № 413 по гр.д. № 1804 за 2009 г. на ІV ГО касационният съд приема, че в случай на посочване в заповедта за уволнение на по-късен момент за прекратяване на трудовото правоотношение – моментът, в който новото щатно разписание влиза в сила и според него съкращаването в щата е осъществено, то уволнението е законно, след като в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е посочен момент на действието й след реалното съкращаване в щата. В този смисъл е и разрешението, дадено в решение № 337 по гр.д. № 1188 за 2009 г. на ІІІ ГО. Настоящият съдебен състав споделя изложеното разбиране.
В заключение, тъй като по поставените материалноправни въпроси въззивното решение е постановено в съответствие със задължителната съдебна практика, следва да се приеме, че липсва основание за допускането на касационното обжалване на решението.
Към отговора на касационната жалба ответникът е приложил адвокатско пълномощно, но не е сторено искане за заплащане на разноски за касационната инстанция, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 148 от 12 юли 2010 г., постановено по в.гр.д. № 378 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: