3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1002
София, 20.07.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1763/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адвокат М. Ш. – процесуален представител на ответника по исковата молба Д. П. М. от [населено място], област Б., против въззивно решение №І-52/22.6.2010 г. по гр.д.№654/2010 г. по описа на Бургаския окръжен съд.
С обжалваното решение е потвърдено №142/29.01.2010 г. по гр.д.№454/2009 г. по описа на Несебърския районен съд, с което Д. П. М. от [населено място], област Б., е осъден да заплати на [фирма] – [населено място], представлявано от управителя С. Н. Д. от [населено място] сумата 4950 лева, получена без основание от ответника, и деловодни разноски в размер на 1698 лева. Въззивната инстанция е приела, че процесната сума е изтеглена от ответника по иска без да е доказано, че същата е за разходи и задължения на дружеството.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се релевира въпрос за обхвата на исковата претенция, съответно предмета на делото. Твърди се, че ищецът претендира 4950 лева, представляваща теглени суми от левовата сметка на дружеството, а от друга страна в мотивите на решението си съдът въвежда като спорен предмет и сумите, теглени от евровата сметка на ищеца. Поради това се навежда довод, че е налице произнасяне “свръхпетитум”. Като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.2 ГПК и се представят две решения на ВКС и едно на Великотърновския апелативен съд.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – [фирма] – [населено място], представлявано от управителя С. Н. Д., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване намира, че е налице въззивно решение по което обжалваемия интерес е над 1000 лева, поради което касационната жалба е допустима. Жалбата е подадена и в законния срок.
Т. от касационния жалбоподател процесуалноправен въпрос е ирелевантен за спора. Предметът на делото е очертан в исковата молба, като твърдението на ищцовото дружество е, че ответникът по иска, в качеството му на пълномощник на ищеца, се е обогатил за сметка на ищеца изтегляйки сумата 4950 лева, без да даде отчет за нея. Именно по него се е произнесъл окръжният съд. Обсъждането от въззивната инстанция на изтеглянето на суми от евровата сметка на дружеството за закупуване на имот е направено, за да се обоснове изводът, че изтеглените суми от ответника по иска от левовата сметка са останали неотчетени, поради което е прието, че е налице неоснователно обогатяване.
Поради това въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №І-52/22.6.2010 г. по гр.д.№654/2010 г. по описа на Бургаския окръжен съд,г.к., по подадената от адв. М. Ш. – пълномощник на ответника по исковата молба Д. П. М. от [населено място], област Б., касационна жалба, вх.№5407/30.7.2010 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: