5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1001
София, 20.07. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1589/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адвокати М. и Г. – процесуални представители на ищците А. В. Д. и С. Н. Д., и двамата от [населено място], против въззивно решение №376/30.7.2010 г. по гр.д.№211/2010 г. по описа на Софийския окръжен съд, г.о., ІІІ-ти въззивен състав, в частта, с която е потвърдено решение №164/18.12.2009 г. по гр.д.№87/2009 г. по описа на Елинпелинския районен съд по иска с правно основание чл.88, ал.1, изречение второ ЗЗД в частта, с която същият е отхвърлен за разликата от 204,10 лева до 45760 лева, или за сумата 45555,90 лева. С обжалваното решение е прието, че претенцията е неоснователна за посочената сума, тъй като ищците не са установили да са претърпели имуществени вреди – пропусната полза, пропусната добавка към активите си в размер, по-голям от 204,10 лева. Досежно оценките на Общинският съвет – Е. П., съдът е приел, че същите не го обвързват, доколкото претенцията се основава на вреди от разваляне на договор за замяна, а не на други правопораждащи факти.
В изложението на касационните жалбоподатели по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като съществен материалноправен въпрос се сочи “Какъв е характерът на отговорността, регламентирана в чл.88, ал.1, изречение второ ЗЗД – договорен или извъндоговорен, и респективно какъв е фактическия състав на основанието на отговорността по посочения текст ?”. По този въпрос се твърди, че е налице противоречива практика, като се сочат решение от 30.4.2008 г. по т.д.№51/2008 г. на Варненския апелативен съд и решение №361/28.12.2006 г. по гр.т.д.№522/2006 г. на Великотърновския апелативен съд. Като съществен материалноправен въпрос се сочи и “Какви са границите на гражданската отговорност по чл.88, ал.1, изречение второ ЗЗД и какъв е характерът и обема на вредите, подлежащи на репариране ?”, като се иска и тълкуване на визираната правна норма и относно начина и момента на определяне на подлежащите на репариране вреди.
По-нататък в изложението като съществен процесуалноправен въпрос се сочи, че с въззивното решение съдът се е произнесъл в противоречие с константната практика на Върховния съд, съгласно която съдът е длъжен да обсъди всички основания за отмяна на съдебното решение посочени от страните във въззивната жалба и да формира мотиви относно основните възражения на страните, въведени със същата. Поради това се твърди, че са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с ППВС №7/27.12.1965 г. и решение №378/10.8.1988 г. по гр.д.№286/1988 г. на ВС, І г.о.
Като процесуалноправен въпрос се поставя “Какво е доказателственото значение на съдебното признание на факт, обвързва ли то съда и прави ли факта безспорен между страните, респ. изключва ли обстоятелството от предмета на доказване на иска, както и съпътстващия го въпрос дали по смисъла на ГПК признанието на факт представлява самостоятелно доказателствено средство или е изявление за знание, от значение за обсега на доказване, което обвързва съда?”. По този въпрос се иска тълкуване на разпоредбата на чл.175 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение в обжалваната част до касационно обжалване.
Ответникът по касация – [община], е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че е налице въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване, поради което касационната жалба е допустима. Жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по реда на чл.288 ГПК съдът взе предвид следното:
По поставеният материалноправен въпрос “Какъв е характерът на отговорността, регламентирана в чл.88, ал.1, изречение второ ЗЗД – договорен или извъндоговорен, и респективно какъв е фактическия състав на основанието на отговорността по посочения текст ?” не е налице противоречие между обжалваното решение и представените с изложението две решения на апелативни съдилища. За първото от тях, а именно решение от 30.4.2008 г. по т.д.№51/2008 г. на Варненския апелативен съд, няма данни да е влязло в законна сила, а второто от тях, макар и да е влязло в сила не дава отговор на поставения въпрос, различен от този в обжалваното решение. Освен това въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по поставения въпрос и на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като правната норма на чл.88, ал.1, изречение второ ЗЗД ясно и категорично прогласява, че “Кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението на договора.”, или че вреди се дължат от неизправната страна на договорно основание. С оглед изложеното посочената норма не следва да се тълкува.
Посоченият като първи процесуалноправен въпрос, а именно, че съдът е длъжен да обсъди всички основания за отмяна на съдебното решение посочени от страните във въззивната жалба и да формира мотиви относно основните възражения на страните, въведени със същата, както и че това представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението в тази част не представлява дори опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Налице е излагане на касационни оплаквания, свързани с основанията на чл.281, т.3 ГПК, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
По поставения втори процесуалноправен въпрос “Какво е доказателственото значение на съдебното признание на факт, обвързва ли то съда и прави ли факта безспорен между страните, респ. изключва ли обстоятелството от предмета на доказване на иска, както и съпътстващия го въпрос дали по смисъла на ГПК признанието на факт представлява самостоятелно доказателствено средство или е изявление за знание, от значение за обсега на доказване, което обвързва съда?” като по този въпрос се иска тълкуване на разпоредбата на чл.175 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че нормата по ясен и категоричен начин установява, че признанието на факт се преценява от съда с оглед всички обстоятелства по делото, което изключва обвързване на съда и не прави факта безспорен.
С оглед изложеното въззивното решение в обжалваната част не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изхода от спора касационните жалбоподатели следва да заплатят на ответника по касация деловодни разноски за настоящото производство в размер на 1360 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №376/30.7.2010 г. по гр.д.№211/2010 г. по описа на Софийския окръжен съд, г.о., ІІІ-ти въззивен състав, в частта, с която е потвърдено решение №164/18.12.2009 г. по гр.д.№87/2009 г. по описа на Елинпелинския районен съд по иска с правно основание чл.88, ал.1, изречение второ ЗЗД в частта, с която същият е отхвърлен за разликата от 204,10 лева до 45760 лева, или за сумата 45555,90 лева, по подадената от адвокати М. и Г. – процесуални представители на ищците А. В. Д. и С. Н. Д., и двамата от [населено място], касационна жалба, вх.№2422/01.9.2010 г.
ОСЪЖДА А. В. Д., ЕГН – [ЕГН], и С. Н. Д., ЕГН – [ЕГН], и двамата от [населено място], [улица], ет.3, ап.6, да заплатят на О. Е. П., област Софийска, деловодни разноски в размер на 1360/хиляда триста и шестдесет/ лева.
Определението е не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: