4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1010
София, 21.07.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1755/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№7654/12.8.2010 г., подадена от адвокати Р. и Б. – процесуални представители на ищцата Д. Р. С. от [населено място], област Стара З., против въззивно решение №667/12.7.2010 г. по гр.д.№385/2010 г. по описа на Софийския апелативен съд, 7 състав.
С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от Д. Р. С. против [фирма] – София, иск с правно основание чл.49, във връзка с чл.45 ЗЗД за сумата 25000 лева. Със същото решение е потвърдено решение от 22.02.2010 г. по гр.д.№5423/2008 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, 1-2 състав, в частта, с която същата претенция е била отхвърлена за разликата до 50000 лева.
За да постанови посочения резултат въззивната инстанция е приела, че в процесния случай липсва деликтно поведение от страна определено физическо лице или лица, което изключва отговорността на ответника по иска, тъй като не е налице нарушение на конкретно нормативно правило, което да обосновава противоправност в действията на длъжностни лица. Апелативният съд е стигнал до извод, че нито действията на началника на влака, нито тези на кондукторите, нито на патрулиращите полицаи могат да се приемат за укорими и в разрез с установения правопорядък, регламентиращ осъществяването на железопътния превоз на пътници и товари. Прието е, че посочените лица своевременно са предприели адекватни мерки за издирването на лицето във влака и след като са били претърсени всички помещения във вагоните от цялата композиция, са уведомили съответния оперативен дежурен от транспортна полиция, за отсъствието на пътника от влака, подавайки данни за мястото, където евентуално е настъпило произшествието. Въз основа на това съдът е направил извод, че те са съдействали за локализацията на мястото и са подпомогнали действията по издирването като са извършили и действия, съответстващи на трудовите им задължения, включително и чрез подаване на необходимата информация за предприемане на мерки за откриване на пътника и оказването медицинска помощ, като настояли да получат обратна информация за развитието на случая. В заключение въззивната инстанция и стигнала до извод, че с поведението си загиналия е предизвикал изцяло настъпването на вредоносния резултат като е нарушил разпоредбата на чл.13, б.”а” от Наредбата за приложение на Правилника за реда по железните пътища, а именно качване и слизане от влак не през определените за целта места или по време на движение, което е в разрез с обичайното поведение на пътниците и което изцяло изключва противоправността в действията на длъжностните лица от състав на процесния влак.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като съществени материалноправни въпроси се сочат:
– Налице ли е деликт при бездействие на длъжностни лица, които са били задължение на осъществяват определени действия, и в резултат на което бездействие е настъпила вреда ?;
– Може ли да се определи като “притивоправно” поведението на длъжностни лица, които са разбрали, че даден човешки живот е в опасност и не са предприели каквито и да са мерки за опазване на живота и здравето на пострадалия ?, и
– Отговаря ли за тези бездействия по реда на чл.49 ЗЗД възложителят на работата ?
Твърди се, че по поставените въпроси е налице противоречие със съдебната практика, а именно ППВС №9/28.12.1966 г., ППВС №7/29.12.1958 г., ППВС №7/30.12.1959 г., ППВС №17/18.11.1963 г. – чл.280, ал.1, т.1 ГПК, и решения на ВКС и Бургаския апелативен съд- чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Освен това се твърди, че повдигнатия с обжалваното решение въпрос за наличието или липсата на деликт, ако натовареният с работа не нарушава конкретно нормативно разписано правило, но не изпълнява един свой човешки дълг – да цени човешкия живот и да прави всичко възможно за неговото запазване, има значение за точното приложение на закона и за развитие на правото. Във връзка с това в изложението се поставя въпроса “Следва ли в този случай да се ангажира отговорността на възложения работа по реда на чл.49 ЗЗД ?”
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – [фирма] – София, е депозирал отговор по чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че е налице въззивно решение по което обжалваемия интерес е над 1000 лева, поради което касационната жалба е допустима. Жалбата е подадена и в законния срок.
За да се произнесе по поставените въпроси съдът съобрази следното:
Първите три поставени въпроси не отговарят на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. – “Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3 ГПК.” Визираните въпроси са бланкетни по своя характер. По естеството си те очертават елементите от фактически състав на правната норма на чл.49, във връзка с чл.45 ЗЗД. В процесния случай въпросите следва да се основават и на нормативните актове, свързани с железопътния транспорт, а именно Законът за железопътния транспорт, Наредбата за приложение на Правилника за реда по железните пътища и др.
Поставеният въпрос за ангажиране отговорността на възложителя по реда на чл.49 ЗЗД ако натовареният с работата не изпълнява един свой човешки дълг, е ирелевантен за спора, тъй като той не засяга нарушаването на правни норми.
Предвид изложеното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от горните съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №667/12.7.2010 г. по гр.д.№385/2010 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 7 състав, по подадената от адвокати Р. и Б. – пълномощници на ищцата Д. Р. С. от [населено място], област Стара З., касационна жалба, вх.№7654/12.8.2010 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: