4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1035
София, 22.07.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1582 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „A. финанс“ А., чрез процесуалния му представител адв. Р. М., против въззивното решение № 314 от 26 юни 2010 г., постановено по в.гр.д. № 131 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2010 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 167 от 1 декември 2009 г., постановено по гр.д. № 90 по описа на районния съд в [населено място] за 2009 г. за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижими имоти между касатора и наследодателя на ищцата О. Г..
В жалбата се сочи, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводството и необоснованост, защото съдът не е направил доклад по чл. 269 ГПК и не се е произнесъл дали обжалваното решение е валидно и допустимо, като не се е произнесъл по наведените във въззивната жалба оплаквания за недопустимост на първоинстанционното решение и за неговата неправилност; съдът е извършил нова квалификация на основанието, като е посочил ново основание по чл. 26 ЗЗД във връзка с чл. 44 ЗЗД, различно от посоченото от ищеца и непроменено от него пред въззивния съд, поради което съдът се е произнесъл по непредявен иск – вместо да разгледа предявения иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, съдът е разгледал иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД – липса на предписаната от закона форма; въззивният съд е посочил, че не е формирана воля относно цената в процесното пълномощно, а конкретни обстоятелства за наличието на валидно упълномощаване, за действия на пълномощника в ущърб на упълномощителя и на всички участници в сделката, не са били наведени; дори и съдът да беше сезиран с иск за прогласяване нищожността на упълномощаването по чл. 26 вр. чл. 44 ЗЗД поради договаряне във вреда на представлявания, решението отново би било недопустимо, доколкото не се е сбъднало условието за отхвърляне на първоначално предявения иск; съдът е дал неправилна правна квалификация на спора и в нарушение на закона е събирал доказателства и е обсъждал недопустимата претенция по същество; противоречието в мотивите на съда сочи, че всъщност е прието, че договорът е унищожаем и не са налице пороци, водещи до абсолютна нищожност на договора. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване към касационната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, свързани с факти и събирани доказателства, които не кореспондират с посоченото основание и водещи до произнасяне на съда по непредявен иск; с оценката, правните последици и задълженията на съда да обсъди възраженията на страната в процеса и да се произнесе по процесуален въпрос от значение за точното прилагане на закона, който се отнася до пределите на контрол на въззивния съд. Преповтарят се и доводите за неправилност на решението. Допускането на касационния контрол се търси в хипотезата на чл. 280, ал. 1,т. З..
Ответницата О. Й. Г. от [населено място] не представя отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Във въззивното решение в атакуваната му част е прието, че предявеният иск е с правно основание по чл. 26, ал. 2 ЗЗД — атакуваната сделка е нищожна поради липса на съгласие; в пълномощното за продажба на имота липсва волеизявление за цената, по която да се продадат процесиите три земеделски имота от пълномощника, а за да е налице валидно изразено съгласие за продажба на недвижимия имот, то пълномощното следва да съдържа всички съществени елементи на договора за продажба, включително и цената; за съда липсва пречка да установи пороците на овластяването в процеса по оспорване на сделката като преюдициално правоотношение; след като сделката по упълномощаването е нищожна, то нищожна е и самата сделка поради липса на съгласие на основание чл. 26, ал. 2 ГПК; при този резултат не трябва да се обсъждат останалите доказателства.
К. съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Първият поставен процесуалноправен въпрос следва да се конкретизира по следния начин: може ли съдът да взема предвид факти и да събира доказателства, които не кореспондират с посоченото основание и водещи до произнасяне на съда по непредявен иск. Отговорът на посочения въпрос е недвусмислен, но във въззивното производство такъв порок не се установява. Събирани са доказателства и са сочени факти във връзка с посоченото в исковата молба правно основание по чл. 26, ал. 2 ЗЗД -липса на съгласие за сделката. Изложеното твърдение за това, че събраните доказателства навеждат на висяща недействителност на договора, а съдът се е произнесъл за наличие на абсолютна нищожност, представлява по естеството си касационно оплакване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, което обаче не обосновава общото основание за допускане на касационното обжалване.
Вторият процесуалноправен въпрос също не обосновава основание за допускане на касационното обжалване. Въпросът се свежда до задължението на съда да обсъди и даде отговор на сторените във въззивната жалба оплаквания във връзка с правилото на чл. 269 ГПК. В разглеждания случай въззивният съд е дал правна квалификация на спора съобразно твърденията, изложени от ищцата в исковата молба и така е дал и отговор на оплакванията на въззивника-касатор във въззивната жалба. По поставения въпрос следва да се има предвид и задължителното разрешение, дадено по реда на чл. 290 и сл. ГПК в решение № 439 по гр.д. № 476 за 2009 г. на IV ГО: решението е недопустимо като произнесено по непредявен иск когато съдът е излязъл вън от спорния предмет като е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца и в случай на произнасяне по предмет, за който не е бил сезиран, в нарушение на принципа на диспозитивното начало; ако съдът е определил погрешна правна квалификация по претендираното право, индивидуализирано в основанието и петитума на иска, то решението не е недопустимо, а неправилно. Въззивният съд в настоящия процес е определил правната квалификация на спора съобразно посоченото основание и петитум на иска, поради което, макар и не в отделен абзац, е отговорил на оплакванията на въззивника за порок на първоинстанционното решение.
Най-сетне, касаторът е изложил съображения по преценката на въззивния съд на пълномощното, подписано от продавача и съответните последици от евентуални негови пороци, но не е поставил процесуалноправен или материалноправен въпрос в тази
връзка, за да може този правен проблем да полежи на разглеждане от касационния съд в процедура по чл. 290 и сл. ГПК. ВКС не може да допусне касационно обжалване по правен въпрос, който е обусловил или предпоставил крайния резултат по спора, но касаторът не го сочи, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение (което за точно този проблем не е валидно), както приема задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1. Следва само още да се отбележи, че съображенията за липсата на ощетяване на продавача с цената на сделката, са неотносими по поставения за разглеждане правен спор.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 314 от 26 юни 2010 г., постановено по в.гр.д. № 131 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2010 г. в обжалваната му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: