ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1016
С., 22 . юли 2011 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Албена Бонева
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 74 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Великотърновския окръжен съд от 27.10.2010 г. по гр.д. № 964/2010, с което е отменено решението на Павликенския районен съд от 13.07.2010 г. по гр.д. № 226/2010, като са отхвърлени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволна от решението е касаторката Д. Б. Д., представлявана от адв. М. И. от САК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за задължението на работодателя да предостави на работника възможност да даде обяснения и за необходимостта работодателят да упълномощи определени лица да приемат обясненията или да удостоверят евентуален отказ, които (въпроси) имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата [община] не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че трудовият договор е прекратен след като работодателят я е приел за изслушване, представил й е писмено въпроси и й е предоставил време да се подготви и прецени дали да отговори устно, или писмено.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите правни въпроси обуславят крайното решение на съда, но те нямат претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че работодателят е длъжен преди уволнението да изслуша работника или приеме писмените му обяснения. Работодателят може свободно да прецени дали да покани работника при себе си, или той да отиде при него, за да го изслуша. Не е необходимо на работника да бъде предоставено определено време да се подготви за изслушването, необходимо е да му бъде предоставен разумен срок, за да напише обясненията си. Не е необходимо изрично овластяване в определена форма на лицето, което да приеме писмените обяснения и евентуално да удостовери отказа да бъдат дадени. Достатъчно е неговите действия да бъдат одобрени от работодателя.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд от 27.10.2010 г. по гр.д. № 964/2010.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.