ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1013
С., 22 . юли 2011 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Албена Бонева
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1959 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Русенския окръжен съд от 04.10.2010 г. по гр.д. № 535/2010, с което е отменено частично решението на Русенския районен съд от 08.04.2010 г. по гр.д. № 6186/2007, като е отхвърлен предявеният иск за обезщетение на имуществените вреди от трудова злополука и е уважен до размера на 19.500 лева предявеният иск за обезщетение на неимуществените вреди.
Недоволна от решението е касаторката В. М. Г., представлявана от адв. Н. П. от РАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да посочи всички обстоятелства, които имат значение за определянето на размера на неимуществените вреди и по материалноправния въпрос за имуществените вреди от лишаването на пострадалия от издръжка, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата [фирма], Р. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че справедливият размер на обезщетението за неимуществените вреди от смъртта на работника е 25.000 лева, но след като се приспаднат 10% съпричиняване и получените 3.000 лева застрахователно обезщетение ответникът остава задължен за 19.500 лева. Обезщетение за имуществени вреди не се дължи, тъй като истцата не разчита за издръжката си единствено от доходите на покойния си съпруг.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите правни въпроси обуславят крайното решение на съда, но те нямат претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че е длъжен да обсъди всички обстоятелства, които имат значение за определянето на размера на неимуществените вреди, както и че имуществена вреда от смъртта на задължен за издръжка може да бъде разликата между необходимата сума и доходите на правоимащия (а не разликата между дохода на задължения и наследствената пенсия), но истцата има право на издръжка от дъщеря си, която е работоспособна.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Русенския окръжен съд от 04.10.2010 г. по гр.д. № 535/2010.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.