ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1059
София, 26 юли 2011 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Албена Бонева
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 159 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския апелативен съд от 10.05.2010 г. по гр.д. № 144/2010, с което е отменено частично решението на Софийския градски съд от 06.11.2009 г. по гр.д. № 2065/2005, като са уважени предявените искове по чл. 240 и чл. 86 ЗЗД.
Недоволен от решението е касаторът П. П. П., представляван от адв. П. В. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за последиците от непредставянето на оригинала от представен в копие писмен документ като доказателство по делото и за задължението на съда до обсъди всички правнорелевантни факти по делото, които (въпроси) се разрешават противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответницата по жалбата Е. С. Я., представлявана от адв. Е. С. от САК я оспорва, като счита, че повдигнатите правни въпроси нямат претендираното значение и въззивното решение е по същество правилно – съдът е изключил от доказателствата представения договор за заем, но е приел, че такъв договор е сключен и не е върнат, тъй като свидетелят не е очевидец на броенето на сумата, а само възпроизвежда твърдения на ответника.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 12.11.2001 г. по време на брака между страните истцата е дала на ответника в заем сумата 19.000 лева, която ответникът се е задължил за върне на пет равни вноски за пет календарни години. П. остатък от заетата сума 12.666 лева не е върнат, тъй като съдът не дава вяра на показанията на свидетеля К., който заявява в показанията си, че през месец март 2002 г. ответникът му е сподели, че е върнал заема на жена си и пред него е скъсал върнатия му оригинал от договора. Макар оригиналният документ за дълга да е бил в дължане на ответника е неприложима презумпцията на чл. 109 ЗЗД, тъй като той се е намирал у ответника, за да бъде представен пред А. за приватизация във връзка със сключването на приватизационен договор.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите въпроси обуславят решението по делото, но не се разрешават противоречиво от съдилищата нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че при непредставяне на оригинала, копието се изключва от доказателствата по делото, но сключването на договора за заем е установено от извънсъдебните и признанията на ответника пред съда, а за установяването на връщането на заема съдът е обсъдил всички обстоятелства по делото.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд от 10.05.2010 г. по гр.д. № 144/2010.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.