ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1054
София, 26 юли 2011г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Светла Цачева
Албена Бонева
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1955 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския апелативен съд от 13.07.2010 г. по гр.д. № 1185/2008, с което по реда на чл. 218з ГПК (отм.) са отхвърлени предявените искове за командировъчни разходи за квартира.
Недоволен от решението е касаторът Н. П. П., представляван от адв. А. Ж. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за последиците от недаването на указания за доказателствената тежест и имат ли доказателствена сила документи, за чийто автор по други дела между други страни е установено, че съставя неистински документи, както и по материалноправния въпрос за дължимостта на минималния размер квартирни разходи, когато в счетоводството на работодателя не са представени отчетни документи и възможността такива разходи да бъдат установени със счетоводна експертиза, които (въпроси) се разрешават противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата [фирма], София, представляван от юрк. М. Д. я оспорва, като счита, че повдигнатите правни въпроси нямат претендираното значение, тъй като представените съдебни решения се отнасят за пътни и дневни командировъчни, а не за командировъчни разходи за квартира, както и че въззивното решение е по същество правилно, тъй като ищецът не е ползвал квартира и съответно не е представил документи за действително изразходвани средства с такава цел.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемия интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че не са представени доказателства командированият да се е отчел с документ от съответния хотел, пансион или друга организация за платени нощувки в периода от 23.03. до 26.07.1999 г., поради което претендираните командировъчни разходи за квартира не му се дължат.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите правни въпроси обуславят решението по делото, но те се разрешават противоречиво от съдилищата -представените съдебни решения се отнасят за пътни и дневни командировъчни, а не за командировъчни разходи за квартира. Те нямат и претендираното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че при действието на ГПК от 1952 г. съдът не е длъжен служебно да дава указания за доказателствената тежест, а при действието на ГПК от 2007 г. последицата от недаването или даването на погрешни указания по доказателствената тежест от първоинстнационния съд е правото на страната да поиска събирането им от въззивния съд на основание чл. 266, ал. 3 ГПК, констатацията на съда, че представен документ е неистински има значение само за този документ, и извършени разходи за квартира може да бъдат установени чрез счетоводна експертиза въз основа на представени отчетни документи.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд от 13.07.2010 г. по гр.д. № 1185/2008.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.