2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1071
София, 01.08.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1772 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. Н. В. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. В. Й., против въззивното решение без номер от 5 февруари 2010 г., постановено по гр.д. № 4287 по описа на Софийския градски съд за 2009 г., с което е потвърдено решение без номер от 7 януари 2009 г., постановено по гр.д. № 12227 по описа на районния съд в [населено място] за 2008 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и е необосновано. Други съображения не са изложени. В допълнителна молба, имаща характер на изложение към касационната жалба на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че в нарушение на разпоредбата на чл. 272 ГПК въззивният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства в контекста на направеното възражение срещу предявения иск, довело до неправилно възприета от съда фактическа обстановка и необосновани правни изводи – наличието на една декларация, оспорена от касатора, не е доказателство, което може да формира правилно изводите на съда, без да се обсъдят останалите доказателства по спора; съдът се е основал на декларацията, само защото е положен под нея подпис, който наподобява подписа на касатора, без да обсъди останалите нотариално заверени декларации и изпълнителен лист в ръцете на касатора, както и липса на счетоводни документи, представени от ответника; липсва логика дългът да е платен, но с друга нотариално заверена декларация пак да се плаща по същия изпълнителен лист. Иска се допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за мотивирането на съдебни решения с всички доказателства в тяхната съвкупност и те да бъдат обсъдени от решаващия съд. Представят се три решения на състави на ВКС, две от които са постановени по реда на отменения ГПК, поради което обосновават основанието на т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като решенията на състави на върховния съд по отменения процесуален ред не попадат в обхвата на задължителната съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК – така се приема в ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 2 и 3, а третото представено решение, макар и постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК, не разрешава поставения правен въпрос чрез задължителното му тълкуване, а дава съображения по съществото на спора в тази насока, поради което не може да бъде използвано за целите на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Към касационната жалба е приложена и ръкописна молба от касатора, даваща описание на взаимоотношенията на страните според виждането на касатора, с представени към нея множество документи, която не следва да се обсъжда, тъй като не представлява нито касационна жалба, нито изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], не представя отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че по предявения иск с правно основание по чл. 439, ал. 1 ГПК ищецът представил частен документ, който удостоверява изпълнение на задължението; документът не е оспорен по съответния ред, макар касаторът да твърди, че не е получавал посочената сума; формалната доказателствена сила на декларацията не е оборена и не са събрани доказателства, които да подкрепят становището на касатора; свидетелските показания не доказват, че касаторът не се е срещал с представител на дружеството. Изводите си съдът е основал с неоспорена от страните почеркова експертиза, според която подписът в процесната декларация е положен от касатора.
К. съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно обжалване на поддържаното основание – поради разрешаване на правен въпрос поради противоречието му с практиката на ВКС, нито по фактически поддържаното основание – противоречивото разрешаване на правния въпрос от съдилищата.
Макар касаторът да не е успял да представи задължителна съдебна практика на ВКС по поставения въпрос, касационният съд е постановил множество непротиворечиви съдебни решения за уеднаквяване на съдебната практика по него по реда на чл. 290 и сл. ГПК по задължението на съда да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно, точно и ясно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да посочи защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не. Независимо от изложеното, настоящият съдебен състав приема, че не се установява твърдяното от касатора противоречие със задължителната съдебна практика. Това е така, защото въззивният съд е изложил своите съображения по относимите по спора обстоятелства и се е мотивирал именно защо се основава на съответните документи и доказателствени средства. Не следва да се подминава и обстоятелството, че в отговора на касатора по чл. 131 ГПК, той се е задоволил само да посочи, че е възможно да е подписал декларацията, но на 31 октомври 2006 г. не се е срещал с представител на дружеството, на която да е било извършено плащане и да е подписана декларация, а в негова тежест по силата на чл. 154, ал. 1 ГПК е било да установи това обстоятелство. Ето защо следва да се приеме, че съдът е обсъдил относимите към конкретния спор обстоятелства в тяхната пълнота, поради което не е налице разрешаване на поставения правен въпрос в противоречие със задължителната съдебна практика.
Разглеждането на второто основание на чл. 280, ал. 1 ГПК при посочените съображения за първото такова, не е необходимо.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение без номер от 5 февруари 2010 г., постановено по гр.д. № 4287 по описа на Софийския градски съд за 2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: