5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1101
София, 05.08.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1823 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на З. В. В. в качеството му на кмет на [община], чрез процесуалните си представители адв. В. М. и Я. Р., против въззивното решение № 635 от 19 юли 2010 г., постановено по в.гр.д. № 102 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2010 г., с което е отменено решение № 59 от 4 ноември 2009 г., постановено по гр.д. № 76 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2008 г. и вместо него са отхвърлени предявените искове на [община] против [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], за прогласяване нищожността на договор за замяна от 7 ноември 2007 г., поради противоречието със закона, сключване при заобикаляне на закона и при накърняване на добрите нрави, за признаване за установено по отношение на дружеството, че общината е собственик на недвижим имот – частна общинска собственост и за осъждането му да предаде владението на имота.
В жалбата се сочи, че решението е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, тъй като нормите на ЗПСК са специални по отношение на тези на ЗМСМА, поради което взетото решение в нарушение на специалния закон не би могло да е законосъобразно, след като ЗПСК не предвижда възможност общинският съвет да може да приеме решение за изваждане на имота от списъка за приватизация, а и няма нови обстоятелства и нови писмени доказателства съгласно чл. 99, т. 2 АПК, поради което сключения въз основа на порочното решение договор за замяна е нищожен като противоречащ на закона; разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ГПК е приложима, защото общината е лице, което не е участвало в производството по вземане на съответните решения на общинския съвет; очевидно е, че страните са имали за цел да постигнат непозволен от закона резултат – да се прехвърли процесният имот чрез замяна, а не по реда на приватизацията; нееквивалентността на престациите по сделката е очевидна. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване към касационната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решен в противоречие от първата и втората инстанция и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото; при еднакви фактически констатации двете съдебни инстанции правят съвсем противоположни правни изводи и решават съществен материалноправен въпрос с противоречиви съдебни актове; налице е и произнасяне по въпроси, свързани с приложимостта на нормите на З. и ЗМСМА във връзка с конкуренцията по приложението на двата закона и съотношението на нормите им като общ към специален и защо неуредени изрично хипотези на ЗМСМА следва да пренебрегват изрични императивни норми на ЗПСК; касае се за правомощията на общинския съвет да изменя свои решения като административен орган в кръга на своята компетентност и доколко това е законосъобразно дори и да е издържано от процедурна страна, след като ЗПСК предвижда специален ред за разпореждането с тези имоти, предмет на решение на общинския съвет; противоречиво се разглежда и хипотезата на чл. 99, ал. 2 АПК и приложимостта на тази норма в конкретния случай при вземане на решение за имот, чието разпореждане следва да се извърши по реда на ЗПСК и доколко и кога се счита, че са налице нови обстоятелства и доказателства, налагащи отмяна на взето решение и доколко това е законосъобразно, въпреки материалната компетентност на административния орган, след като ЗПСК предвижда специален ред за разпореждането с имущество, чийто принципал е общинският съвет; противоречиво е разгледан и въпросът за приложимостта на чл. 17, ал. 2 ГПК, когато се касае за сделка със сложен фактически състав и необходимостта от косвен съдебен контрол по инцидентно оспорване на административен акт пред граждански съд. Преповтарят се доводите от касационната жалба.
Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуалния си представител адв. В. Т., в отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК изтъква доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че при сключване на договора за замяна са налице съвпадащи валидни волеизявления на участващите в договора страни, които не са направени нито в противоречие със закона, нито при заобикалянето му; осъществен е сложният фактически състав за разпореждане с имот частна общинска собственост – решение на общинския съвет, заповед на кмета и сключен договор с ответника; налице е валидно волеизявление на общинския съвет при условията на чл. 40 ЗОС и решението на колективния орган е взето при необходимия кворум и в рамките на компетентността му; няма забрана общинският съвет да приеме решение за изваждане на имота от списъка за приватизация, макар това да не е изрично предвидено в ЗПСК по аргумент на чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА и чл. 99 АПК; по спазване на изискването на чл. 99, т. 2 АПК при вземане на съответното решение от общинския съвет съдът не може да се произнесе по реда на чл. 17, ал. 2 , изр. второ ГПК, защото самата община чрез своя орган за самоуправление е приела посоченото решение и е била участник в административното производство, поради което косвен съдебен контрол за законосъобразността на административния акт не може да се приложи; страните не са имали за цел да постигнат забранен от закона резултат и да се избегне редът на приватизацията; касаторът не може да черпи основания за твърденията си, като се позовава на право, с което разполага насрещната страна; договорът не е сключен и в нарушение на добрите нрави – не е доказано, че престациите са нееквивалентни, а и те са били предмет на обсъждане и приемане от съответния орган; твърдението за сключване на сделката при явно неизгодни условия има отношение към друг иск, а не към предявения; ревандикационният иск е основателен, тъй като имотът е преминал в патримониума на ответника и се владее от него на правно основание.
К. съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно обжалване по поддържаните от касаторите основания – поради разрешаване на правен въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата и чието разрешаване е от значение за точното прилагане на закона.
В случая изобщо не може да се преценява наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, защото касаторът твърди противоречиво разрешаване на правни въпроси в двете решения в инстанционния ход на делото. Както ВКС изрично посочва в т. 3 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, не е налице противоречива практика на съдилищата, когато в рамките на същото съдебно производство са поставени решения, даващи противоречиви разрешения по обуславящи изхода на делото въпроси – приетите противоречиви разрешения в хода на инстанционното производство не формират съдебна практика, тъй като актовете, в които са обективирани, не са влезли в сила. Затова е необходимо да се извърши само преценка за наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
Първият поставен от касатора материалноправен проблем се свежда до това могат ли да се приложат норми на ЗМСМА при наличие на изрични императивни норми на ЗПСК и това приложение законосъобразно ли е, след като ЗПСК предвижда специален ред за разпореждането с тези имоти, предмет на решение на общинския съвет. Подобен извод не е направен от въззивния съд, поради което не е налице общото основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. При липса на изрично правило в ЗПСК за забрана за отмяна на годишните планове за приватизация, съдът правилно е изтълкувал възможността на общинския съвет да вземе решения в тази насока в рамките на компетентността си по аргумент на чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА.
Вторият процесуалноправен проблем е свързан с приложението на чл. 99, ал. 2 АПК във връзка с разпоредбите на ЗПСК, предвиждащи специален ред за разпореждане на имущество, с което може да се разпореди общинския съвет. И този проблем е свързан с вече изложените съображения по възможността на общинския съвет да взема решения по правилата на ЗМСМА при липса на изрична забрана за това в ЗПСК.
Въпросът за приложимостта на чл. 17, ал. 2 ГПК, когато се касае за сделка със сложен фактически състав и необходимостта от косвен съдебен контрол по инцидентно оспорване на административен акт пред граждански съд, е разрешен от въззивния съд в съответствие със законовата норма. Съдът основателно е посочил, че касаторът чрез своя орган на самоуправление е взел съответното решение за замяна на имот частна общинска собственост, поради което не може да се счете, че той не е бил участник в административното производство, та да се осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 17, ал. 2, изр. второ, пр. второ ГПК.
В заключение, по посочените от касатора правни въпроси не е налице основанието чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Ответникът претендира заплащането на сторени пред касационния съд разноски, но доказателства за такива не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 635 от 19 юли 2010 г., постановено по в.гр.д. № 102 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: