ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1116
София, 08.08.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1379 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Х. като процесуален представител на М. Р. Б. от [населено място] срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд /П./ от 10.V.2010г. по в.гр.д. № 64/2010г.
Ответницата по касационната жалба А. В. С. от [населено място] не е дала отговор по реда на чл.287 ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок, поради което е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение П. е потвърдил решението на Пазарджишкия окръжен съд от 23.ІХ.2009г. по гр.д. № 945/2008г., с което М. Р. Б. е осъден да заплати на А. В.С. 26100лв. обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано от 20.ХІІ.2007г. до окончателното изплащане. При определяне размера на обезщетението въззивният съд, препращайки към мотивите на първоинстанционния, взел предвид, че при ПТП, за което на ответника е наложено административно наказание при условията на чл.78а от НК, на ищцата са причинени средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на външния кондил на голямопищялната кост на левия крак, довело до трайно – за около 4 – 5 месеца – затруднение на движението на левия долен крайник, и в счупване на вътрешния и външен глезен на дясната подбедрица, довело до трайно затрудняване движението на долен десен крайник за около 3 – 4 месеца, че е провеждано двукратно оперативно и консервативно лечение в продължителен период – шест месеца, през който ищцата преустановила учебните си занятия, чувствала се подтисната, изпитвала страх от коли, че във възрастта на ищцата – непълнолетна – е логично негативните последици от психологичен характер да бъдат по-изразени, както и че е налице съпричиняване в ниска степен – 1/10.
В изложението на М. Р.Б. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл по въпроса за приложението на чл.52 от ЗЗД при определяне на обезщетението, решаван противоречиво от съдилищата, обосновано с посочени и представени съдебни решения. Твърди се и че обжалваното решение е от значение за точното прилагане на чл.45, чл.51 ал.2 и чл.52 от ЗЗД.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължитнелно, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за правните му изводи и за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай по поставения от касатора материалноправен въпрос с представените съдебни решения не се обосновава наличие на противоречива практика. Противоречива би била практиката по решения, с които са определени значително различаващи се по размер обезщетения /като част от едни и същи или по-големи от уважените размери, а не поради по-малки предявени размери/ за случаи, напълно сходни или сходни в основните факти, касаещи вида и тежестта на уврежданията /в този смисъл решение № 830/20.ХІІ.2010г. по гр.д. № 1898/2009г. на ВКС ІV ГО, постановено по реда на чл.290 и следв. от ГПК/.
С решение № 177/03.ХІ.2008г. по гр.д. № 224/2008г. Кърджалийския ОС е определил и присъдил 1500лв. обезщетение за неимуществени вреди от причинена през октомври 2007г. средна телесна повреда, изразяваща се в пареза на левия възвратен нерв, довела до появата на дрезгав, тих и пресипнал глас и до трайно затрудняване на речта, обусловило продължително стационарно лечение.
С решение № 453/14.V.2009г. по гр.д. № 198/2008г. ВКС V ГО е приел, че обезщетение в размер на 7000лв. /и получено застрахователно обезщетение в размер на 5000лв./ за причинена през януари 2002г. средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване /луксация/ на тазобедрена става, фрактура на главичката на бедрена кост, контузия на гърдите и корема, счупване на шесто ребро, разкъсно-контузна рана на челото, голяма разкъсно-контузна рана на очен клепач и предорбитално пространство, обусловили изпитване на болки с продължителност осем месеца, накуцване, наклонена стойка, траен козметичен дефект, ограничаване на трудоспособността, е в съответствие с критерия по чл.52 от ЗЗД.
С решение № 840/03.ХІ.2009г. по гр.д. № 1726/2008г. ВКС І ГО е приел, че за непозволено увреждане през декември 1999г., изразяващо се в разкъсно-контузна рана на вежда, проникваща рана на горна устна, избиване на зъб, оток и кръвонасядане в областта на ябълчна кост, довели до трайно затруднение в говоренето и храненето в продължение на 30-40 дни, останала парестезия /променена чувствителност/ в подочна област, едногодишно стоматологично лечение, следващото се обезщетение за имуществени вреди е в размер на 8000лв.
Съпоставката между посочените решения и атакуваното в настоящото производство налага извод за липса на сходство във фактическите обстоятелства, представляващи основания на заявените претенции, и, респективно, за липса на противоречива практика. В тази връзка следва да се посочи, че приложението на чл.52 от ЗЗД при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни по вид и тежест във всеки конкретен случай, което обуславя различие в увреждането и в размерите на обезщетенията. Това обуславя невъзможността да се определят единни количествени критерии, приложими при всеки разглеждан случай. С оглед на това допускането на касационно обжалване по поставения въпрос е безпредметно, тъй като то не би довело нито до уеднаквяване на съдебната практика, нито до точното прилагане на закона и до развитие на правото.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд № 460 от 10.V.2010г. по гр.д. № 64/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: