4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1120
София, 10.08.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 202 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [община], представлявана от вр.и.д. кмет на общината М. М., чрез процесуалния й представител адв. Д. Г., против въззивното решение № 185 от 21 септември 2010 г., постановено по в.гр.д. № 426 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2010 г., с което е потвърдено решение № 202 от 22 април 2010 г., постановено по гр.д. № 2584 по описа на районния съд в [населено място] за 2009 г. в частта му, с която общината е осъдена да заплати на Ц. А. от [населено място] сумата от 1800 лева обезщетение за неимуществени вреди.
В жалбата се сочи, че въззивното решение е неправилно по всички основания по чл. 281 т. 3 ГПК, защото не е установена валидна пасивна процесуалноправна легитимация на касатора; не е изследвано какво е било кучето, нанесло увреждането и възраженията в отговора на исковата молба в тази връзка не са обсъдени; не е налице и не е доказано бездействие – неизпълнение на задължение от страна на касатора, което да е в причинна връзка с посоченото увреждане; обезщетението е завишено и не отговаря на действително претърпените увреждания; по обратния иск на касатора към [фирма] не са обсъдени събраните по делото доказателства; общината е изпълнила задълженията си по чл. 47, ал. 3 от Закона за защита на животните, като е прехвърлила задълженията си на дружеството и няма законова пречка за това, поради което рискът и отговорността не носят от дружеството, а и дружеството трайно не е изпълнявало задълженията си. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване към касационната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че са налице всички предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК – правният спор е решен в противоречие с практиката на ВКС, доколкото такава съществува, по въпросите, касаещи принципни положения относно искове за непозволено увреждане срещу общините по повод ухапванията от кучета и отговорността им по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, както и относно наличието на регресна отговорност на лицата, поели ангажименти по ЗЗД и ЗЗЖ с общините, като въпросът е решен в противоречие с други спорове по идентичен предмет пред съдилищата и правилното му решаване е от значение за точното прилагане на закона, като по повдигнатия материалноправен и процесуалноправен въпрос и предвид конкретния казус липсва съдебна практика, което налага разглеждането му от ВКС; изключително важен е въпросът с регресната отговорност между два субекта, касаещи облигационни отношения, свързани с приложението на ЗЗД и ЗЗЖ. Касаторът представя решение № 105 по гр.д. № 2711 за 2009 г. на районния съд в [населено място] и решението по обжалването му в инстанционния контрол № 194 по в.гр.д. № 408 за 2010 г. на окръжния съд в [населено място], както и решение № 365 по гр.д. № 2335 за 2009 г. на районния съд в [населено място], но както първото въззивно решение, така и второто първоинстанционно такова са без отбелязване за влизането им в сила, поради което не могат да послужат за целите на преценката по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Друга съдебна практика не се сочи или представя от касатора.
Ответницата Ц. А. А. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Р. К., в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК изтъква доводи за неоснователността на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че е доказано, че ищцата била ухапана от бездомно куче и силната болка от ухапването е продължила 3-4 дена и ищцата била неработоспособна 12 дена; кучето било безстопанствено; поставянето на червена марка на ухото на кучето не е достатъчна мярка по ЗЗЖ, което води до извода за неизпълнение на задължения на общински служители; предвид болките и страданията на ищцата, както и уплахата й от ухапването и липсата на негативни последици, присъденото обезщетение от 1800 лева е справедливо; в задълженията на дружеството – трето лице-помагач, не влиза улавянето на агресивни животни, а и кучето е било маркирано, поради което дружеството е изпълнило задължението си.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане, тъй като касаторът не е успял да формулира правен въпрос, обусловил изводите на съда по конкретния правен спор и така не е ангажирал общото основание за допускане на касационното обжалване.
Условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, който е от значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по спора. Както приема задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284 ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. ВКС така също не може да допусне касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, но касаторът не го сочи, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Изложеното разбиране е основано на принципа на диспозитивност на гражданския процес, закрепен в чл. 6, ал. 2 ГПК, даващ възможност само на страните по спора да определят обема на дължимата правна защита и съдействие, като формулирането от съда на правен въпрос, независимо от относимостта му към спора и значимостта му за конкретното дело, би довело до нарушаване на посочения принцип.
В разглеждания случай касаторът се е задоволил да посочи единствено, че съдът се е произнесъл по принципни положения относно искове за непозволени увреждания срещу общините по повод ухапванията от кучета и отговорността им по чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД, както и относно наличието на регресна отговорност на лицата, поели ангажименти по ЗЗД и ЗЗЖ с общините. Така изложеното твърдение по никакъв начин не представлява поставяне на обусловил изхода на конкретното дело правен въпрос във връзка с решаващите доводи на съда – поставянето на съответният знак не е достатъчна мярка по ЗЗЖ, за да се приеме, че общината е изпълнила задълженията си; улавянето на агресивни животни не влиза в задълженията по договора между касатора и третото лице-помагач; липсата на негативни последици за здравето и психиката на касаторката като елемент, обосноваващ съответния размер на присъденото обезщетение. По посочените изводи и по тълкуването на договора между касатора и третото лице-помагач, не се поставят правни въпроси, които да дадат възможност на съда да направи тълкуване по чл. 290 и сл. ГПК. Липсата на общото основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, води до извода, че касационно обжалване не следва да се допуска. Отделно от това следва да се отбележи, че касаторът не посочва задължителна съдебна практика и не представя каквито и да е доказателства за противоречиво разрешаване на правен въпрос, за да се извърши преценката по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, а за второто основание непредставянето на съответната противоречива практика води до недопускането на касационното обжалване – така се приема в ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 3.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 185 от 21 септември 2010 г., постановено по в.гр.д. № 426 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: