О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 499
София, 10.08.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 370 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Постъпила е частна жалба от А. Я. Г. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Г. Т., против определение № 1254 от 15 април 2011 г., постановено по в.ч.гр.д. № 718 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2011 г., с което е потвърдено определение № 4013 от 18 март 2011 г., постановено по гр.д. № 2839 по описа на районния съд в [населено място] за 2011 г. за прекратяване на производството по делото като недопустимо.
В жалбата се сочи, че атакуваното определение е неправилно – постановено в нарушение на закона и процесуалните правила, тъй като първата инстанция приела, че иск за съществуване на трудов договор с неопределен срок бил недопустим, а втората инстанция потвърдила грубото нарушение на процесуалния закон, като не отменила определението за прекратяване на производството, а неоснователно приела, че заведеното по-късно село по чл. 344, ал. 1 т. 1-3 КТ препятства правото на установителен иск. В допълнение към жалбата се сочи, че съществено е нарушено правото на частната жалбоподателка на съдебна защита – предявен е установителен иск за съществуване на трудов договор с неопределен срок, тъй като в нарушение на забраните за сключване на временни трудови договори, освен в предвидените от закона изчерпателно изброени случаи, работодателят е сключил с частната жалбоподателка временен такъв, макар тя да не е подавала молба и упражнявайки върху нея психически натиск; исковата молба е заведена преди договорът да изтече с цел да се получи предварителна защита срещу евентуално предстоящо уволнение и сключване на споразумение с работодателя в противния смисъл; частната жалбоподателка е могла и да не заведе дело по чл. 344, ал. 1 ГПК; установителният иск по чл. 357 КТ и исковете по чл. 344, ал. 1 КТ са различни и няма норма в закона, която да препятства завеждането на единия, ако не е предявен или ако е предявен другия; няма основание да се счете, че установителният иск е целял да се установи отделен факт по вече прекратено трудово правоотношение, защото когато той е заведен, трудовото правоотношение все още е съществувало. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по съществения процесуален въпрос относно допустимостта на предявен установителен иск за съществуване на трудов договор с неопределен срок. Искането е касационното обжалване да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът Д. “Чайка” със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя А. М., в отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК сочи, че жалбата е неоснователна.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С атакуваното определение въззивният съд приел, че жалбоподателката се домогва да докаже, че клаузата за срок в сключеното на 26 януари 2011 г. допълнително споразумение е нищожна като постигната под натиск и заплаха за уволнение; прекратяването на договора поради изтичане на срока е било съпроводено с отделно производство с искове по чл. 344, ал. 1 КТ, което е основно и касае цялостното правоотношение, поради което именно там е редно да намери място и твърдението за промяната в срока на договора; в настоящото производство се цели да се установи отделен факт по вече прекратено трудово правоотношение, докато в другото дело предмет е цялостното правоотношение, като последното има превес и предвид правния интерес, след като обявяването на съответната клауза от договора за нищожна е част от главния иск по чл. 344, ал. 1 КТ като основание, на което се претендира отмяна на уволнението.
Касационният съд приема, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване на въззивното определение, тъй като частната жалбоподателка не е ангажирала общото основание за допускане на касационното обжалване – не е поставен обусловил изхода на спора правен въпрос.
Според изрично поставения правен въпрос, търси се тълкуването на ВКС относно допустимостта на предявен установителен иск за съществуване на трудов договор с неопределен срок. Макар поставеният процесуалноправен въпрос сам по себе си да е значим, неговото разрешаване не е обусловило изводите на въззивния съд. За да приеме неоснователността на въззивната частна жалба, съдът се основал на междувременно предявени искове по чл. 344, ал. 1 КТ, със заявено като основание за отмяна на атакуваното уволнение нищожност на уговорката в допълнителното споразумение между страните във връзка със срока на трудовия договор. Това правно разрешение – обвързването на липса на правен интерес от предявяване на отделен иск за установяване на нищожност на уговорка в трудов договор с междувременно предявен иск за отмяна на уволнението, по което обявяването на уговорката за недействителна е обосновката на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, не е станало предмет на правен въпрос от страна на частната жалбоподателка. След като не е поставен правен въпрос по обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд, то и касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от изложеното, съставът на четвърто гражданско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 1254 от 15 април 2011 г., постановено по в.ч.гр.д. № 718 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: