3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 283
София, 18.02. 2011 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1254/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Н. С. К. от[населено място], област Х., приподписана адв. К., против въззивно решение №126/12.5.2010 г. по гр.д.№194/2010 г. по описа на Х. окръжен съд, г.о., четвърти състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №6/22.02.2010 г. по гр.д.№901/2009 г. по описа на Димитровградския районен съд в частта ,с която е признато, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи Н. И. К. и Н. С. К., както и в частта, с която ползването на семейното жилище е предоставено на съпруга Н. И. К..
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в исковата молба, се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос за вината в противоречие с практиката на ВКС. Сочи се, че в мотивите си Х. окръжен съд е приел, че вината на съпругата за дълбокото и непоправимо разстройство за брака се състои в това, че не е положила достатъчно усилия за запазването му и не е разговаряла с ответника по възникналите проблеми в мирогледа. Сочи се, че така постановеното решение противоречи на ППВС №10/03.11.1971 г. Като съществен материалноправен въпрос от значение за спора се сочи и този относно предоставяне на семейното жилище за ползване, като се акцентира на емоционалната връзка на пълнолетната дъщеря на страните с всеки един от тях и обстоятелството, че касационната жалбоподателка няма къде да живее. Като основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК.
Ответникът по касация – Н. И. К., не заявява становище.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК намира, следното:
Въпросът за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и постановяване на съдебно решение по този въпрос се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. Поради това практиката по този въпрос не може да бъде унифицирана и допускане до касационно обжалване на въззивното решение по въпроса свързан с вината не следва да се допусне.
От друга страна, изложението не съдържа изобщо ясно и точно формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, релевантни спрямо обжалваното решение относно семейното жилище. Изложението в тази част не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението дори не представлява опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който да е решаващ за изхода от спора, а се свежда до излагане на мнение на касационната жалбоподателка относно взаимоотношенията между страните, взаимоотношенията им с пълнолетната им дъщеря и изтъкване на обстоятелството, че жалбоподателката няма къде да живее. По естеството си това са касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
При тези данни не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №126/12.5.2010 г. по гр.д.№194/2010 г. по описа на Х. окръжен съд,г.о., четвърти състав, по касационна жалба, вх.№5169/01.6.2010 г., подадена от Н. С. К. от[населено място], област Х., приподписана от адв. К..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: