О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1389
гр.София, 02.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и шести октомври две хиляди и единадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1229/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на А. П. А. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Търговищки окръжен съд № 20 от 09.03.2011 г. по гр.д.№ 29/ 2011 г., с което е потвърдено (в обжалваната пред въззивния съд част) решение на Търговищки районен съд по гр.д.№ 1249/ 2010 г. и по този начин е отхвърлено искането на касатора против Д. Х. Ш. за изменение на мерките по упражняването на родителските права, местоживеенето, издръжката, ползването на семейното жилище и режима на контакти с другия родител по отношение на децата Х. А. А. и П. А. А., определени с решение № 120/ 01.04.2010 г. по гр.д.№ 1564/ 2009 г.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че би било от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, ако касационният съд допусне обжалването и отговори на материалноправният въпрос съставлява ли изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.59 ал.9 от ГПК установеното желание на едно от децата да се самоубие, защото е станало свидетел на интимни отношения на майката; жестокото поведение на майката към децата; становището в социалния доклад, че по-подходящ да упражнява родителските права е бащата.
Ответната страна Д. Ш. не взема становище.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните по делото са бивши съпрузи, като от брака имат две деца – Х., роден през 1995 г. и П., роден през 1999 г. При развода съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца на майката и е определил режим на лични отношения с бащата. Установено е, че сега отношенията между майката и децата действително са влошени, но че това се дължи на поведението на бащата, което е свидетелство за лошите му възпитателски качества. Конфликтните отношения майка-деца са били налице и при първоначалното решаване на въпроса кому да се предостави упражняването на родителските права и са съобразени при постановяване на решение № 120 от 01.04.2010 г. Не е прието за установено, че майката е имала любовна връзка с друго лице и че това е предизвикало суицидно желание у малкото дете, както и че майката се е отнасяла жестоко и е малтретирала двете деца. Това е мотивирало решението за отхвърляне на молбата за предоставяне на упражняването на родителските права на бащата и преразглеждане на съпътстващите въпроси за режима на лични отношения, издръжката и семейното жилище.
При така изложените мотиви на въззивния съд, поставените от касатора материалноправни въпроси за значението (като нови изменени обстоятелства по смисъла на чл.59 ал.9 от СК) на фактите на жестокото отношение на майката и интимната й връзка с трето лице, демонстрирана пред децата, не обуславят въззивното решение. Това е така, защото такива факти въззивният съд не е приел за установени. Какъвто и отговор да бъде даден на поставения от касатора въпрос, това не би променило правните изводи, мотивирали въззивния съд да отхвърли искането. По правни въпроси, които не са от значение за въззивното решение, касационното обжалване не може да бъде допуснато.
Въпросът дали представлява съществено изменение на обстоятелството приложеният по делото социален доклад, препоръчващ предоставяне на упражняването на родителските права на бащата, обуславя решението. Той обаче няма претендираното от касатора значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Въззивният съд е съобразил установената практика, че докладът, изготвен от социалните служби на основание чл.59 ал.6 изр.1 от СК, не съставлява нито доказателство, нито доказателствено средство и че той не може да се разглежда като факт, съществено изменящ обстоятелствата в сравнение с тези, при които е постановено решението по чл.59 ал.2 от СК. Становището на социалните служби служи на съда за ориентир какво от гледна точка на обществото налагат интересите на децата, но не го обвързва и не е „обстоятелство” по смисъла на чл.59 ал.9 от СК.
Поради това не са налице основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол и Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Търговищки окръжен съд № 20 от 09.03.2011 г. по гр.д.№ 29/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: