2
определение по гр.д.№ 996 от 2011 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1222
София, 15.12.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 996 по описа за 2011 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Р. М. и И. П. М. против решение от 21.06.2011 г. по гр.д.№ 8040 от 2010 г. на Софийския градски съд, II-В състав, с което е оставено в сила решение от 30.03.2010 г. по гр.д.№ 5689 от 2007 г. на Софийския районен съд, 73 състав за допускане на делба на апартамент № 5, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] между касаторите и Д. Ц. Х. и за осъждане на касаторите да заплащат на Д. Ц. Х. на основание чл.282, ал.2 от ГПК /отм./ до окончателното приключване на делбеното дело общо 150 лв. месечно, представляващи обезщетение за лишаването на Д. Х. от правото му да ползва притежаваната от него 1/4 ид.ч. от апартамента.
В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се противоречие на решението на СГС със задължителна и незадължителна практика на ВКС: ППВС № 7 от 28.11.1973 г. по гр.д.№ 6 от 1973 г., Тълкувателно решение № 148 от 10.12.1986 г. по гр.д.№ 119 от 1985 г. на ОСГК на ВС и Тълкувателно решение № 18 от 10.03.1974 г. по гр.д.№ 108 от 1974 г. на ОСГК на ВС. Освен това, касаторите считат, че произнасянето на ВКС по настоящото дело би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК при прилагането на разпредбите на чл.53 от Закона за наследството и чл.34 от Закона за собствеността.
В писмен отговор от 19.09.2011 г. пълномощникът на ответника по касационната жалба Д. Ц. Х. оспорва същата като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: Въпреки че с разпореждане от 25.07.2011 г. въззивният съд изрично е оставил касационната жалба без движение и е дал указание на касаторите да представят изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК, такова изложение по същество не е представено: С молбата от 03.08.2011 г. касаторите са представили Тълкувателни решения на ВС, на които според тях обжалваното решение противоречи, но не са посочили конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС.
Такъв конкретен правен въпрос не е посочен и в така нареченото от касаторите „изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК”, представено към касационната жалба: Твърдението им в това изложение, че е налице противоречивото прилагане на чл.53 от Закона за наследсвото и чл.34 от Закона за собствеността не сочи на конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, така както това понятие бе пояснено в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д.№ 1 от 2009 г. на О. на ВКС.
В съответствие с приетото в горепосоченото Тълкувателно решение, само поради това, че касаторите не сочат материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, касационното обжалване на решението на СГС не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 21.06.2011 г. по гр.д.№ 8040 от 2010 г. на Софийския градски съд, II-В състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.