О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4
София 04.01.2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми декември, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 713/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Н. Г., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Д. Я., срещу въззивно решение от 03.02.2011 г. по гр. дело №12627/2010 г. на Софийския градски съд, с което е отменено решение от 17.02.2010 г. по гр.дело №22283/2009 г. на Софийския районен съд и са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл.194, ал.1 КТ, тъй като е от значение от кога е сезиран субектът на дисциплинарната власт, а не прекият ръководител на работника или служителя. Преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е изпълнил задълженията си по чл.193, ал.1 КТ като е поискал обяснения и ищецът е представил писмени такива. Заповедта за дисциплинарно уволнение е мотивирана съобразно изискванията на чл.195 КТ. Ищецът е извършил тежките нарушения на трудовата дисциплина, за които му е наложено наказанието, поради което уволнението му е законно.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни въпроси относно това кой е началният момент, от който започва да тече двумесечният срок по чл.194, ал.1 КТ за налагане на дисциплинарното наказание. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата. Посочени са съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение от 03.02.2011 г. по гр. дело №12627/2010 г. на Софийския градски съд. Повдигнатите от касатора въпроси са правнорелевантни, тъй като обуславят крайното решение. Те обаче не са решавани противоречиво от съдилищата. По тях има и трайно установена съдебна практика, включително и посочената от касатора, която е съобразена от въззивния съд. Според нея правото на дисциплинарно наказване принадлежи единствено на субекта на дисциплинарната власт. Откриване на нарушението означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци – субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, както и индивидуализиращите признаци на деянието от обективна и субективна страна, които да го квалифицират като нарушение. Узнаването на тези обстоятелства от други служители на работодателя не означава, че сроковете за налагане на наказанията са започнали да текат.
Всичко това е съобразено от въззивния съд при постановяването на обжалваното решение.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 733.02 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 03.02.2011 г. по гр. дело №12627/2010 г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА К. Н. Г., [населено място], да заплати на [фирма], [населено място], 733.02 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.