О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 9
гр. София, 05.01.2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ:1. МАРИО ПЪРВАНОВ
2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. дело № 1466 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във вр. чл. 280 от ГПК.
С решение от 11.07.2011 г. по гр. д. № 1994/2011 г. на Софийския градски съд, ГО, ІІ – „В” състав е отменено решението от 13.08.2010 г. по гр. д. № 6923/2010 г. на Софийски районен съд, ГО, 59 състав в частта, с която са уважени предявените от А. Р. Р. против А. „М.” – София искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ – за признаване за незаконно на уволнението му, извършено със заповед № 10160/16.12.2009 г. на директора на А. „М.” и неговата отмяна, и за възстановяване на предишна работа на длъжността „главен митнически специалист” и в частта, в която е уважен предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сумата от 4 260 лв. – обезщетение за оставане без работа в резултат на уволнението, за времето от 05.01.2010 г. до 05.07.2010 г. и вместо него е постановено друго такова, с което исковете са отхвърлени, а първоинстанционното решение е потвърдено в частта на отхвърления иск по чл. 344, ал.1, т. 3 вр. чл. 225, ал.1 КТ над 4 260 лв. до предявените 4 344 лв.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че изпълняваната от ищеца трудова функция е реално премахната – т. е. налице е съкращаване в щата (бройките за длъжността „главен митнически специалист” са намалени от 27 на 23), като основание за проведеното уволнение. Без значение за законосъобразността му е фактът, че в подбора не е участвало лицето С. С. И., която е заемала същата длъжност в Регионална митническа дирекция Б. – Регионално митническо управление Б.. Макар и с идентични трудови функции двете длъжности са диференцирани съобразно мястото на работа и са заемани в отделни митнически учреждения, поради което извършваното съкращение в щатните бройки в едно от тях (Митница – Б.) и предпоставената от това процедура на подбор не изисква провеждането на такъв и сред работещите на тази длъжност в другото учреждение, макар в последствие – поради реорганизация – последното да е преминало към първото. Направен е извод, че подборът е извършен по критериите на чл.329, ал. 1 КТ, резултатите от който са обективирани в протокол № 6600-1792/01.12.2009 г. на нарочно създадената комисия при работодателя. Тъй като ищецът бил с най – ниска обща оценка се налага, че ответникът се е съобразил с критериите на закона, израз на които е формираната оценка за професионалната квалификация, знания и практически умения (ниво на изпълнение на възложената работа) на служителите от съответното учреждение, чиито длъжности се съкращават. Спазена е процедурата при масови уволнения, която е проведена не по – късно от 30 дни преди извършването на тези уволнения. Изходът на спора по иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна е обусловил и изхода на спора по исковете за възстановяване на предишна работа и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в резултат на това уволнение, за процесния шестмесечен срок.
Против решението на Софийски градски съд е постъпила касационна жалба от ищеца А. Р..
Изложени са оплаквания за неправилност на решението – като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
Поддържа се, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос, обусловил атакуваното решение, за обсегът на подбора по чл. 329, ал. 1 КТ – следва ли да се извърши измежду всички работници и служители, длъжностите на които се съкращават или това не е задължително, разрешението на който въпрос в обжалваното решение е в противоречие с разрешението, дадено в Решение № 32/26.03.2010 г. на ВКС, по гр. д. № 4629/2008 г., ІІ г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК и съставляващо задължителна съдебна практика. Сочи се, че горният въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, в подкрепа на което се прилагат 5 решения на ВКС, постановени при действието на ГПК (отм.).
Извежда се и че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси от значение за точното прилагане на закона относно уволненията, поради съкращение в щата, които /въпроси/ са с принос в развитието на правото. Тези въпроси се свеждат до следното: 1/ когато в едно учреждение се извършват съкращения в щата и същевременно към него преминава – поради реорганизация – друго учреждение между кои служители следва да се извърши подбора – само измежду служителите в първото учреждение или измежду тях и служителите от второто, което вече е преминало към първото; 2/ законосъобразен ли е подборът по чл. 329, ал. 1 КТ, извършен преди да е осъществено съкращаване на щата; 3/ допустимо ли е при подбора по чл. 329 КТ да се вземат предвид заличените дисциплинарни наказания и по – конкретно тези, наложени преди повече от 15 години; 4/законосъобразен ли е подборът по чл. 329 КТ, при който не е посочено кои лица имат по – висока квалификация и работят по –добре; 5/ съдът дължи ли преценка за правилността на подбора по чл. 329 КТ в случаите, когато доказателствата, въз основа на които е извършен, са противоречиви; 6/ законосъобразен ли е подборът по чл. 329, ал. 1 КТ в случаите, когато нарочната комисия, натоварена от работодателя да го извърши и класира по документи лицата, измежду които се провежда той, промени оценките в тези документи и извърши класирането въз основа на променените от нея оценки.
Ответникът по жалба – А. „М.” [населено място], чрез своя пълномощник, изразява становище за недопускане до касационно обжалване на решението, респ. счита жалбата на ищеца за неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение от 11.07.2011 г. по гр. д. № 1994/2011 г. на Софийския градски съд, ГО, ІІ – „В” състав.
Повдигнатият в изложението към касационната жалба материалноправен въпрос за обсега на подбора по чл. 329, ал. 1 КТ при процесното уволнение е разрешен от въззивния съд в съгласие с трайно установената съдебна практика по приложението на цитираната разпоредба. Подборът е извършен измежду всички лица, заемащи длъжността „главен митнически специалист” в съответното учреждение (Митница Б.) към момента на утвърждаване на неговото ново щатно разписание, предвиждащо намаление на бройките за тази длъжност.
Останалите изведени правни въпроси, отнесени към основанието за достъп на въззивното решение до касационен контрол по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК нямат за правна последица допускане до разглеждане на подадената жалба. Първият от тях – така както е формулиран, не е обусловил правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. По вторият въпрос следва да се отбележи, че правото на подбор е част от потестативното право на работодателя на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с работник или служител (т.е. на уволнение) в случаите, когато подборът е задължителен. Той може да се предприеме и преди да е осъществено фактически съкращението в щата, с оглед на предстоящо такова, както във всички случаи обаче следва да се упражни преди да се извърши уволнението. Въззивният съд е съобразил постоянната съдебна практика по приложението на този въпрос, като отсъства основание за нейна промяна. Отговорът на третия въпрос е отрицателен, но той не е обусловил изводите на съда за законосъобразността на уволнението, тъй като дори и без да се отчитат последиците на наложеното дисциплинарно наказание на ищеца спрямо общата оценка на лицата, сред които се извършва подбора, той отново попада сред четиримата, заемащи длъжността „главен митнически специалист”, чийто резултати са най – слаби и трудовите правоотношения с които е следвало да бъде прекратени, поради съкращение в щата с четири бройки за длъжността. Относно четвъртия въпрос. Критериите по чл. 329, ал.1 КТ имат обективни характеристики, които се проявяват с поставените оценки на лицата, сред които се извършва подбор и подреждането им според тези оценки. Ето защо, лицата, които имат по – висока оценка се приемат за такива с по – висока квалификация и по – добре работещи, което е основанието да бъдат предпочетени и останат на работа пред други, които следва да бъдат уволнени. По тези съображения разрешението на поставеният въпрос в обжалваното решение е в съгласие с установената съдебна практика. Липсва основание за допускане на въззивното решение по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК и по последните два въпроса, защото съдът се е съобразил с обективираните резултати от оценъчната дейност на нарочната комисия, по относимите критерии на чл. 329, ал. 1 КТ за квалификацията и нивото на изпълнение на работа на лицата, заемащи една и съща длъжност, бройката на която по щата се намалява.
В обобщение, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
При този изход на спора по жалбата ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответната агенция сумата от 100 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 11.07.2011 г. по гр. д. № 1994/2011 г. на Софийския градски съд, ГО, ІІ – „В” състав.
ОСЪЖДА А. Р. Р. от [населено място], [улица], ет.1 и Е. [ЕГН] да заплати на А. „М.” – София сумата от 100 (сто) лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.